— Е, и? Това си бяха очевидните улики — опъна се той.
Те мълчаливо разглеждаха трупа.
— Изглежда почти като че ли нещо го е ухапало стотици пъти — обади се Ребека. Изглежда… дъвкан.
— Да — съгласи се той. — От нещо дребно.
— Плъхове?
— Този квартал е все пак доста изискан.
— Да, разбира се, но все пак градът си е един и същ, Джак. Улиците, които свързват добрите и лошите квартали, са общи; обща е и канализацията, и плъховете. Това е то демокрацията.
— Ако това са ухапвания от плъхове, значи проклетите животинки са дошли и са го гризали, след като вече е умрял; трябва да ги е привлякъл мирисът на кръвта. Плъховете по принцип се хранят с мърша. Те не са решителни, не са агресивни. Никой не е бил нападан от глутница плъхове в собствения си дом. Чувала ли си някога за такъв случай?
— Не — призна си тя. — Значи плъховете са дошли, след като вече е бил мъртъв и са започнали да го ръфат. Но са били обикновени плъхове. Недей да го изкарваш като нещо кой знае колко мистично.
— Да съм казал нещо?
— Вчера наистина ме разтревожи.
— Занимавахме се единствено с очевидните улики.
— Като разговаряхме с магьосника — презрително подхвърли тя.
— Той не е магьосник. Беше…
— Глупости. Точно такъв беше. Глупости. А ти си стоеше там и го слушаше в продължение на половин час и повече.
Джак въздъхна.
— Това са ухапвания от плъх — продължи тя — и от тях истинските рани не се виждат. Трябва да изчакаме резултатите от аутопсията, за да разберем причината за смъртта.
— Вече съм сигурен, че ще са същите като при другите случаи. Множество прободни ранички под ухапванията.
— Сигурно имаш право — съгласи се тя.
Джак гнусливо се извърна от мъртвеца.
Но Ребека продължи да го гледа.
Рамката на вратата към банята бе разцепена, а бравата й бе разбита.
Джак заговори застаналия наблизо пълен и червендалест полицай, докато разглеждаше пораженията:
— Вратата така ли беше, като дойдохте?
— Не, не, господин лейтенант. Заварихме я здраво заключена.
Джак дотолкова се учуди, че вдигна глава:
— Какво?
Ребека също се обърна към полицая:
— Заключена?
— Вижте, онази уличница Паркър… — започна полицаят, — хм, искам да кажа онази госпожица Паркър имаше ключ. Тя си отключила, повикала Васталяно, решила, че още спи и се качила на горния етаж да го събуди. Видяла, че вратата на банята е заключена, отвътре никой не й се обадил и се разтревожила да не е получил инфаркт. Погледнала под вратата, видяла протегнатата му ръка и локвата кръв. Веднага звъннала на 911. Аз и Тони, с когото сме в един екип, пристигнахме първи тук и разбихме вратата с надеждата, че може още да е жив, но един поглед ни стигаше, за да разберем какво е положението. Тогава открихме и другия в кухнята.
— Вратата на банята отвътре ли беше заключена? — попита Джак.
Полицаят почеса брадичката си.
— Ами да. Разбира се, че беше заключена отвътре. Иначе нали не би трябвало да я разбиваме? Погледнете я по-внимателно. Виждате ли как действа? Ключарите я наричат „лична ключалка“. Тя не може да се заключи от другаде освен от самата баня.
— Значи убиецът не би могъл да е заключил, след като се е оправил с Васталяно? — намръщи се Ребека.
— Не — съгласи се и Джак, след като разгледа по-внимателно бравата. — Изглежда, че жертвата сама се е заключила, за да избяга от преследвача си.
— Но все пак не се е спасил — отбеляза Ребека.
— Да.
— В заключено помещение?
— Да.
— Където най-големият прозорец е само тесен процеп/
— Да.
— Прекалено тесен, за да може убиецът да избяга оттам.
— Прекалено тесен.
— Как е станало тогава?
— Убий ме, ако знам — отвърна Джак.
— Недей да ставаш отново мистичен — сви вежди тя.
— Никога не съм бил — отвърна той.
— Трябва да има обяснение.
— Сигурен съм, че има.
— И ние ще го открием.
— Сто на сто.
— Логично обяснение.
— Разбира се.
4
На Пени Досън й се случи нещо лошо, когато отиде на училище тая сутрин.
Частното училище „Уелтън“ се намираше в голяма, пригодена за целта червеникава сграда, на чиста улица с три платна в порядъчен квартал. Най-долният етаж бе конструиран подходящо, за да побере кабинет по музика със съвършена акустика и малък гимнастически салон. На втория етаж бяха класните стаи за учениците от първи до трети клас, четвъртите, петите и шестите класове учеха на третия етаж, а на четвъртия етаж бяха канцелариите и архивите.
Като шестокласничка, Пени учеше на третия етаж. Лошото нещо стана тъкмо там — в оживената и някак прекалено топла гардеробна стая.