Духът облиза стъклото с черния си език.
Джипът се наклони към разделителната полоса в средата на булеварда и поднесе.
— По дяволите, не го изпускайте! — изкрещя Джак.
— Не мога да карам с него в скута си — оплака се Бърт. Той заби лакът в ребрата на Лио — достатъчно силно, за да направи онова, което не бе постигнал досега с подпиране и натискане. Лио се помести, макар и не много.
Нещото-котка му се хилеше. Проблесна двоен ред остри зъби.
Бърт успя да спре пързалящия се джип малко преди да се удари в мантинелата. След като го овладя, той отново даде газ.
Моторът изрева.
Край тях се разлетя сняг.
Лио издаваше странни нечленоразделни звуци, децата плачеха, а Бърт по някаква причина започна да натиска клаксона, като че ли си мислеше, че може да уплаши нещото и да го принуди да избяга.
Джак срещна погледа на Ребека. Чудеше се дали и неговите очи са мрачни като нейните.
Накрая духът изпусна стъклото и се прекатури по снежния булевард.
— Слава Богу — въздъхна Лио и се отпусна в своя ъгъл на предната седалка.
Джак се обърна и погледна през задното стъкло. От белотата на бурята се показваха други тъмни зверове. Скачаха след джипа, но не можеха да го настигнат и бързо изоставаха.
Изчезнаха.
Но бяха още там. Някъде.
Навсякъде.
9
Бараката.
Горещият сух въздух.
Вонята на ада.
Оранжевата светлина отново стана по-ярка от преди, не много, само малко, и същевременно въздухът също стана по-горещ, а шумовете откъм ямата по-силни и по-сърдити, макар че още приличаха повече на шепот отколкото на вик.
Земята около дупката отново сама се зарони, откъсна се от ръба, падна към дъното и изчезна в пулсиращото оранжево сияние. Диаметърът се бе увеличил с повече от пет сантиметра преди земята отново да се успокои.
А ямата беше по-голяма.
ТРЕТА ЧАСТ
Сряда, 11 ч. 20 мин — четвъртък, 2 ч. 30 мин.
Знаеш ли, и Толстой например, като мене, не е обичал суеверията — като науката и медицината.
В отбягването на суеверията също има суеверие.
СЕДМА ГЛАВА
1
Подземният гараж в участъка бе осветен, но не особено ярко. В ъглите се събираха сенки, които се разпростираха като тъмни гъби по стените; лежаха в очакване между редовете коли; висяха от бетонния таван и наблюдаваха всичко, което ставаше под тях.
Тази вечер гаражът плашеше Джак. Тази вечер самите постоянни сенки изглеждаха живи и, още по-лошо, сякаш се приближаваха крадешком и много хитро.
Ребека и децата явно изпитваха същото. Стояха близо един до друг и се оглеждаха тревожно, лицата и телата им бяха напрегнати.
Няма нищо, казваше си Джак. Духовете не можеха да знаят къде отиваме. Поне засега са изгубили следите ни.
Но не се чувстваше в безопасност.
Нощният дежурен в гаража беше Ърни Тюкс. Гъстата му черна коса бе сресана право назад, а тъничките му мустаци изглеждаха странно на широката му горна устна.
— Но и на двамата вече са ви дадени коли. — Ърни почука по списъка със заявки пред себе си.
— Е, трябват ни още две — настоя Джак.
— Това е против правилата и аз…
— По дяволите с правилата — намеси се Ребека. — Просто ни дай колите. Веднага.
— Къде са двете, които вече са ви дадени? — попита Ърни. — Не сте ги смачкали, надявам се.
— Разбира се, че не — отсече Джак. — Не са в движение.
— Някакви повреди ли?
— Не. Заседнали са в снега — излъга Джак.
Бяха сметнали за рисковано да се върнат за колата от апартамента на Ребека, а и не смееха да се върнат при къщата на Фей и Кийт. Сигурни бяха, че нещата-дяволи ще ги чакат и на двете места.
— Преспи? — измърмори Ърни. — Това ли е всичко? Тогава ще изпратим влекач, който ще ги изтегли и ще ги пусне отново в движение.
— Нямаме време за това. — Джак нетърпеливо огледа по-тъмните участъци на подобния на пещера гараж. — Двете коли ни трябват веднага.
— Според правилата…
— Слушай — започна Ребека, — нали имаше определен брой коли, отделени за случая Карамаза?
— Така е — кимна Ърни. — Но…
— И в момента част от тези коли не стоят ли тук в гаража, неизползвани?
— Е, в момента никой не ги използва — призна Ърни. — Но може би…
— А кой отговаря за екипа по разследването? — продължаваше Ребека.
— Е… вие. Вие двамата.
— Това е спешен случай, свързан с разследването Карамаза и тези коли ни трябват.