— Смляна на прах човешка кост.
При тези думи Равел се поколеба, отиде в дъното на магазина и се върна с малка стълба, протегна се към едно от най-високите чекмеджета и свали едно найлоново пликче като тези, които използваха наркодилърите. Беше пълно с белезникав прах. Той го сложи в кошницата, като гледаше Пендъргаст.
— Вода, използвана при къпане на мъртвец.
Последва една по-дълга пауза, преди Равел да се върне с исканото.
— Светена вода.
При тези думи Равел спря и отново заби очи в Пендъргаст. После отново отиде в дъното и донесе малка ампулка.
— Това ще е всичко, надявам се.
— Само още едно нещо.
Мъжът изчака.
— Осветена нафора.
Дълъг, твърд поглед.
— Мосю Пендъргаст, изглежда приятелят ви… се е изправил пред нещо много по-опасно от обикновена черна магия.
— Вярно е.
— Може би това не е в категорията ми, мосю.
— Толкова се надявах, че ще можете да ми помогнете. Животът на приятеля ми е в опасност… смъртна опасност.
Равел погледна тъжно Пендъргаст.
— Знаете последствията за вас, мосю, при използването на envoi morts arret 8.
— Напълно наясно съм.
— Този ваш приятел трябва да ви е много близък.
— Тя наистина ми е близка.
— Тя.А-а-а, разбирам. Тази… нафора, която искате, е скъпа.
— Цената е без значение.
Равел сведе очи и остана замислен известно време. След това с дълга въздишка се обърна и изчезна в една странична врата. След няколко минути се върна с малък стъклен диск, направен от две големи часовникови стъкла, прилепнали едно към друго и запечатани със сребърен кант, във вътрешността на който имаше едно-едничко зрънце нафора. Той сложи диска внимателно в кошницата.
— Това ще ви струва хиляда двеста и двайсет долара, мосю.
Д’Агоста погледна невярващо как Пендъргаст бръква в сакото си, изважда дебела пачка шумолящи банкноти и започва да ги брои.
Когато се върнаха в Ролса и Пендъргаст прегърна кошницата, Д’Агоста не можа да се сдържи:
— За какво, по дяволите, беше всичко това?!
— Спокойно, Винсънт, не дразни стоката.
— Не мога да повярвам, че наброи хиляда долара за тези вуду глупости.
— Има много причини и ако можеше да превъзмогнеш емоциите си, щеше да видиш защо. Първо, установихме истински отношения с мосю Равел, който в бъдеще може да се окаже информатор от немалко значение. Второ, типът, който преследва Нора, може също да вярва в оби, и в такъв случай амулетът, който ще направим, може да се окаже спирачка. И най-накрая — тук той понижи глас, — може да се окаже, че нашият амулетдейства.
— Действа?Искаш да кажеш, че истинско зомби преследва Нора? — Д’Агоста поклати глава невярващо.
— Предпочитам да го наричам envoi mort.
— Каквото и да е. Идеята е нелепа. — Д’Агоста погледна Пендъргаст. — Ти каза на онзи тип, че къщата ви в Ню Орлиънс е била изгорена от тълпата. Леля ти Корнелия също спомена нещо такова. Там ли си научил за тези вуду и оби? Занимавал ли си се с тези глупости на млади години?
— Предпочитам да не отговарям. Вместо това, позволи ми да те попитам нещо: чувал ли си някога за Облога на Паскал?
— Не.
— Един атеист е на смъртно легло. Внезапно обаче моли да му доведат свещеник, за да се изповяда и да бъде опростен. Логично ли се държи?
— Не.
— Напротив: няма значение в какво вярва. Атеистът осъзнава, че ако съществува и най-слабият шанс той да бърка, трябва да действа сякаш има Бог. А ако няма Бог, не губи нищо.
— Звучи ми прекалено пресметливо.
— Това е облог с безкрайни преимущества и никакви недостатъци. И, мога да добавя, облог, който всяко човешко същество трябва да приеме. Не по избор. Облогът на Паскал… тук логиката е безукорна.
— Какво общо има това с Нора и зомбитата?
— Сигурен съм, че ако помислиш още малко, ще видиш логичната връзка.
Д’Агоста намръщи лице, помисли и накрая изсумтя.
— Мисля, че разбрах какво имаш предвид.
— В такъв случай — отлично. Обикновено нямам навика да се обяснявам, но за теб понякога правя изключения.
Д’Агоста гледаше през прозореца как отминават испанския Харлем. След малко се обърна отново към Пендъргаст.
— Какво каза ти преди малко?
— Моля?
— На собственика на магазина. Каза му нещо на чужд език.
— А, да. Oi chusoi Dios enpiptousi — заровете на Бога са винаги готови за хвърляне. — И той се облегна в седалката с полуусмивка.
25.
Рокър прие Д’Агоста веднага, по-малко от минута, след като беше пристигнал във външния офис на комисаря на последния етаж на площад „Полиция“ номер едно. Д’Агоста прие това за добър знак. Убийството на Смитбак беше предизвикало голям, много голям обществен отзвук, и той не се съмняваше, че Рокър следи напредването по случая с интерес. Когато мина покрай помощничката на Рокър, Алис, жена с вид на типичната баба със сивата си коса, той й смигна и й се усмихна. Тя не му отвърна.
Той влезе във внушителния офис, украсен с всички символи на властта — огромно махагоново бюро със зелена кожена повърхност, дъбова ламперия, персийски килим, всичко някак солидно и традиционно. Като самия Рокър.
Рокър стоеше до прозореца и не се обърна, когато Д’Агоста влезе. Нито пък, напълно нехарактерно, покани Д’Агоста да се настани в един от меките фотьойли, които украсяваха къта за сядане срещу бюрото му.
Д’Агоста изчака малко, преди да се одързости да изрече едно кратко:
— Комисар Рокър?
Мъжът се обърна, стиснал ръце зад гърба си. При вида на тъмночервеното му лице, Д’Агоста усети, че му прилошава.
— Каква е тази работа с Клайн? — попита рязко комисарят.
Д’Агоста превъртя бързо лентата назад.
— Ами, сър, свързано е с убийството на Смитбак…
— Знам това — сопна се комисарят. — Имам предвид нескопосания обиск. Изнесли сте целия офис на човека.
Д’Агоста си пое дълбоко дъх.
— Сър, господин Клайн е отправил директни заплахи към Смитбак малко преди неговата смърт, което може да бъде доказано. Той е пръв заподозрян.
— Тогава защо не го обвинихте, че е заплашвал покойника?
— Заплахите бяха много премерени, бяха точно на границата на закона.
Комисарят го изгледа.
— И това е всичко, което имате срещу Клайн? Неопределени заплахи към журналист?
— Не, сър.
Рокър почака, скръстил ръце.
— При обиска открихме колекцията на Клайн от западноафриканско изкуство — изкуство, което може да се свърже пряко с една стара вуду религия. Предмети, подобни на тези, намерени на местопрестъплението и върху трупа на жертвата.
— Подобни? Мислех, че става въпрос за маски.
— Маски, да, но от същата традиция. В момента ги проучва специалист от нюйоркския музей.
Комисарят продължаваше да го гледа с уморените си, зачервени по ръбовете очи. Не му беше присъщо да е толкова безцеремонен. Исусе, помисли си Д’Агоста, Клайн е стигнал до Рокър.По някакъв начин Клайн се беше добрал до него.
Рокър най-накрая каза:
— Повтарям: това ли е всичко?
— Той сипеше заплахи, колекционер е на вуду изкуство — мисля, че това е солидно начало.
— Солидно?Лейтенант, нека ви кажа с какво разполагате: с лайна.
— Сър, моето уважение, но не съм съгласен. — Д’Агоста нямаше намерение да отстъпва. Целият му екип стоеше зад него в тази работа.
— Не разбирате ли, че си имаме работа с един от най-богатите хора в Манхатън, приятел на кмета, филантроп, познат на целия град, стоящ начело на една дузина бордове на „Форчън 500“? Не можете да изнасяте офиса му, без да имате солидна причина!
— Сър, това е само началото. Сигурен съм, че разполагаме с достатъчно аргументи, за да докажем правотата на разследването и възнамерявам да сторя точно това. — Д’Агоста се опита да запази гласа си мек, неутрален, но твърд.
Комисарят го гледаше.
8
Проклятие, магия за смърт; arret (фр.) означава „присъда“, забрана, а също и „амулет“; envoi — изпращане, известие, наричане, вменяване; envoyer — пращам някого (по дяволите), нанасям (удар), отървавам се, избавям се от някого. — Бел.прев.