LI
Пред фасадата на болничния център, в контраст с унилата вселена от паваж и бетон, имаше миниатюрна градинка, която сякаш казваше, че понякога все пак ни е необходимо и някое цвете. По време на посещенията си Адамсберг бе забелязал този растителен компромис от петнайсет квадратни метра, който се състоеше от две скамейки и пет сандъчета с цветя около малък фонтан. Беше два часът през нощта и комисарят, нахранен и натъпкан със захар, се вслушваше в ромоленето на водата, този благотворен звук, който средновековните монаси бяха използвали заради отморяващите му качества. След като и Ноел даде кръв, двамата мъже застанаха от двете страни на леглото и се втренчиха в масивната Ретанкур така, сякаш наблюдаваха рискован химически експеримент.
— О, мамка му, хайде, дундо — казваше Ноел. — Направи едно усилие.
Раздразнен, неспособен да стои на едно място и да не коментира, той се придвижваше от единия до другия край на леглото, разтриваше краката на Ретанкур, за да ги стопли, после минаваше към ръцете й, проверяваше системата, масажираше главата й.
— Няма полза от това — каза накрая лекарят отегчено.
На екрана сърдечният ритъм се ускори.
— Хайде, дундо, стегни се — повтори Ноел за десети път.
— Остава само да се надяваме — каза Лавоазие с грубата откровеност на лекарите, — че когато се събуди, няма да е пълен идиот.
Ретанкур поотвори очи и отправи към тавана син и празен поглед.
— Как й е малкото име? — попита Лавоазие.
— Виолет — отвърна Адамсберг.
— Като цветето — потвърди Ноел.
Лавоазие седна на ръба на леглото, обърна лицето на Ретанкур към себе си и хвана ръката й.
— Виолет ли се казвате? — попита той. — Ако да, мигнете с клепачи.
— Хайде, дундо — насърчи я Ноел.
— Не й подсказвайте, Ноел — каза Адамсберг.
— Това няма нищо общо с подсказването — възрази Лавоазие раздразнено. — Тя трябва да схване въпроса. Мълчете, да ви се не види, оставете я да се съсредоточи. Виолет ли се казвате?
Минаха десетина секунди, преди Ретанкур недвусмислено да мигне с клепачи.
— Разбира — зарадва се Лавоазие.
— Естествено, че разбира — каза Ноел. — Не може ли да й зададете по-труден въпрос, докторе?
— Това си е труден въпрос, когато се връщаш от оня свят.
— Мисля, че пречим — каза Адамсберг.
Лейтенант Ноел не беше способен като Адамсберг да слуша шума на водата. Комисарят го гледаше как крачи из градинката, където двамата полицаи се бяха разположили като в малък цирк, осветени от монтирани във фонтана сини лампи.
— Кой ви каза, лейтенант?
— Есталер ми се обади от ресторанта. Известно му беше, че съм универсален донор. Нали го знаете как помни лични подробности. Дали слагаме захар в кафето си, коя кръвна група сме. Разкажете ми, господин комисар, много съм изтървал.
Адамсберг разказа накратко по свой начин и доста безредно какво се бе случило, докато Ноел бе летял с чайките. Кой знае защо лейтенантът, по принцип известен с първобитния си позитивизъм, поиска два пъти да чуе рецептата от De sanctis reliquis и не се съгласи с намерението на Адамсберг да се откаже от третата девица, като при това не направи никакъв шеговит коментар нито за пенисната кост на котарака, нито за живото на девиците.
— Не можем да оставим това момиче на произвола на спринцовката, без да си мръднем малкия пръст.
— Може би съм сбъркал, като си мислех, че третата девица вече е избрана — каза Адамсберг.
— Защо мислите така?
— Защото убийцата като че ли в крайна сметка се е насочила към Ретанкур.
— Но това не би имало смисъл — каза Ноел и спря да обикаля.
— Защо? Тя отговаря на изискванията на рецептата.
Ноел изгледа Адамсберг в тъмното.
— Обаче в такъв случай, господин комисар, Ретанкур трябва да е девствена.
— Ами аз мисля, че е.
— Аз не.
— Вие ще сте единственият, който смята така.
— Аз не смятам, аз знам. Не е девствена. Ни най-малко.
Ноел седна на скамейката, доволен от себе си, докато Адамсберг поемаше щафетата на обикалянето в кръг из градинката.
— Ретанкур едва ли ви се доверява — каза той.
— Когато хората се карат, те си разказват много неща. Тя не е девствена, това е положението.
— Значи третата девица съществува. Някъде другаде. И Ретанкур наистина е разбрала нещо, което ние не сме разбрали.