— Колата е навлязла в нивата оттук — обясни Воазне с пълна уста, сочейки една точка по междуселския път. — Убийцата е паркирала пред страничната врата в края на хангара, след като е изманеврирала, за да обърне багажника към входа. Навсякъде е буренясало, никъде не са останали следи от стъпки. Но ако се съди по измачканата трева, били са с фургон. Не мисля, че старата разполага с такъв автомобил. Сигурно го е наела. Не е изключено да открием следите й в специализираните агенции за даване на коли под наем. Възрастна жена, която наема фургон, едва ли е често срещано явление.
Адамсберг седеше в хладната трева, кръстосал крака, а Фроаси бе поставила до него обилен обяд.
— Добре организирано пренасяне на тялото — подхвана Мордан, който, чучнал върху една гума, наистина приличаше на чапла в гнездото си. — Старата е осигурила болнична количка или я е наела заедно с фургона. Следите показват, че фургонът е имал сваляща се платформа, по която е трябвало само да се плъзне тялото към количката. После е избутала количката до килера за инструменти.
— Има ли следи от колелетата?
— Да, през цялото фоайе. Там е обезвредила кучетата с месо, натъпкано с новаксон. После следите завиват и продължават през коридора. Отчасти са покрити от следите, оставени на връщане.
— А следи от стъпки?
— Това ще ви хареса — каза Ламар с усмивката на хлапе, което си е скрило подаръка, за да си увеличи удоволствието. — Не е било лесно да вземе завоя, трябвало е да натисне дръжките на количката, за да я завърти, и се е наложило да се опре на пръстите на краката си. Представяте ли си движението?
— Да.
— А циментовият под е грапав.
— Да.
— И на това място са останали следи.
— От синя боя за обувки — каза Адамсберг.
— Именно.
— Изолирана от земята на престъпленията си — бавно изрече комисарят, — но оставила следите си. Никой не може да остане напълно невидим. Ще го хванат по синята му сянка.
— Отпечатъците никъде не са цели. Не можем да определим номера на обувките. Но вероятно става дума за дамски обувки, здрави, с нисък ток.
— Остава килерът. Там са й били новаксон, преди да я затворят вътре.
— Нищо ли не открихте в килера?
Жюстен замълча, после каза:
— Открихме. Спринцовката.
— Шегувате се, лейтенант. Оставила е спринцовката си?
— Точно така. Оставила я е на пода без никакъв отпечатък, разбира се.
— Значи сега се подписва? — каза Адамсберг и стана, сякаш сестрата го предизвикваше открито.
— Така мислим.
Комисарят направи няколко крачки по угарта, с ръце на гърба.
— Много добре — заключи той. — Прекрачила е прага. Въобразява си, че е непобедима, и ни го съобщава.
— Има логика — каза Керноркян — за човек, който ще погълне вечния живот.
— Но не и преди да хване третата девица — уточни Адамсберг.
Есталер обиколи насядалите мъже и сипа кафе в протегнатите им чашки. Необичайното място и липсата на мляко не му позволяваха да проведе церемонията правилно.
— Ще я хване преди нас — каза Мордан.
— Не се знае — възрази Адамсберг.
Върна се в кръга и седна по турски в центъра му.
— Живото на девиците — каза той — не е косата на мъртвата.
— Ромен разреши този проблем — рече Мордан. — Лудата наистина е рязала кичури коса.
— Рязала е, за да си отвори пътя.
— Към кое?
— Към истинската коса на смъртта. Към косата, пораснала след смъртта.
— Естествено — възкликна Данглар. — Живото. Онова, което расте и живее дори след смъртта.
— Затова е трябвало да се върне и да изрови жертвите си след няколко месеца — каза Адамсберг. — Трябвало е живото да има достатъчно време, за да порасне. Това взима тя, двата или трите сантиметра коса, пораснала от корените в гроба. Въпросното живо е повече от емблема на вечния живот. То е проява на жизнената устойчивост, на онова, което отказва да спре след смъртта.
— Отврат — каза Ноел, с което изрази общото усещане.