Във вечната гора

Фроаси прибираше храната, до която вече никой не се докосваше.

— С какво всичко това ще ни помогне да открием третата девица? — попита тя.

— След като сме разбрали това, Фроаси, ще схванем и логичното продължение… ще ги счукаш с кръста, който живее във вечната гора, съседна в същото количество.

— По този въпрос мисля, че се разбрахме — каза Мордан. — Става дума за дървото на светия кръст.

— Не — каза Адамсберг. — Не е това. И този пасаж като всичко останало трябва да се разбира буквално. Христовият кръст не живее в Христовия кръст, в това няма никакъв смисъл.

Седнал на чорчик върху гумата си, Данглар присви очи разтревожено.

— В рецептата се казва — продължи Адамсберг, — че кръстът живее.

— Ето това няма смисъл — каза Мордан.

— Кръст, който живее в тяло, символизиращо вечността — обяви Адамсберг, отчетливо произнасяйки думите.

— В Средновековието — прошепна Данглар — животното, което е символизирало вечността, е бил еленът.

Адамсберг, който до този момент не беше съвсем сигурен в себе си, се усмихна на заместника си.

— И защо, капитане?

— Защото рогата на мъжкарите са насочени към небето. Защото рогата умират, падат, но всяка година отново порастват като листата на дърветата с едно преимущество — стават все по-могъщи. Поразително явление, което са свързвали с виталността на животното. Смятали са го за символ на вечния живот, който винаги започва отново и става все по-мощен, по подобие на еленовите рога. Понякога са го изобразявали с Христос на челото, така нареченият кръстоносен елен.

— Чиито рога израстват от черепа — каза Адамсберг. — Като косите.

Комисарят прекара ръка по младата трева.

— За тази вечна гора става дума. В която живее еленът с вечните рога. Кръстът е кръстът на елена. Той е от кост като рогата — неунищожима материя.

— Не ми се струва еленовите рога да приличат на кръст — каза Фроаси.

— Не приличат — кимна Адамсберг. — Мисля, че кръстът е другаде. Мисля, че трябва да търсим тайна кост, като костта на котарака. Във вътрешната пенисна кост е съсредоточен мъжкият принцип. Трябва да открием нещо подобно у елена. Кост във формата на кръст, която ще олицетворява принципа на вечност, символизиран от елена. Кост, която живее.

Адамсберг огледа хората си, очаквайки отговорите им.

— Не се сещам — сви рамене Воазне.

— Мисля — каза Адамсберг, — че ще открием тази кост в сърцето на елена. Сърцето е символ на живота. Кръст, който живее, кръст от кост в сърцето на елена, който живее във вечната гора.

Воазне обърна глава към Адамсберг.

— Чудесно, господин комисар — каза той. — Проблемът е, че в сърцето на елена няма кост. Нито на елена, нито на който и да е друг. Нито кръстовидна, нито продълговата, нито квадратна.

— Трябва все пак да има, Воазне.

— Защо?

— Защото миналия месец в гората край Бретийи, после в гората в Опортюн два елена са били убити и оставени на земята. Непокътнати. Само сърцето им е било изтръгнато и разрязано. Това е било извършено от една и съща ръка, на едно и също място, в района на светеца, близо до двете пожертвани жени. Застрелял ги е нашият ангел на смъртта.

— Звучи добре — каза Ламар.

— Елените са били разрязани след смъртта им на определено място на тялото. Точно това е станало и с котарака Нарцис. Един вид, били са оперирани с точно определена цел, за да вземат от тях нещо точно определено. Какво ли? Кръстът, който живее. Следователно този кръст е в сърцето на елена, по един или друг начин.

— Невъзможно — каза Данглар, поклащайки глава. — Щяхме да знаем.

— Не знаехме за костта на котарака — забеляза Керноркян. — Нито за зурлата на прасето.

— Но аз знаех — каза Воазне. — Както знам, че в сърцето на елена няма кост.

— Съжалявам, лейтенант, трябва да има.

Чу се мърморене, някои направиха недоверчиви физиономии, докато Адамсберг се изправяше, за да се разкърши. Позитивистите никак не бяха убедени, че реалността трябва да се съобразява с шантавите идеи на комисаря дотолкова, че да натика кост в сърцето на елена.

— Обратното е, господин комисар — настоя Воазне. — Няма кост в сърцето на елена и се налага да приемем тази истина.

— Воазне, трябва да има, иначе нещата губят смисъл. Ако има, ни остава само да не пропуснем следващия убит елен. Третата девица, избрана от сестрата, ще бъде някъде наоколо. Кръстът в сърцето трябва да е възможно най-близо до живото на девицата. Съседна в същото количество. Това не означава „прибавена“ в същото количество, а сочи мястото.