Настана гробно мълчание, гъсто и осезаемо мълчание, каквото могат да създадат и изтърпят само нормандците. Анжелбер за втори път напълни чашите, почуквайки по ръба им с гърлото на бутилката.
— Че те вече го убиха — каза Робер.
Отново настъпи тишина и всеки отпи от чашата си, освен Адамсберг, който изумено гледаше Робер.
— Кога? — попита той.
— Няма и седмица.
— Защо не ми се обадихте?
— Ти беше изгубил интерес — каза Робер намръщено. — Мислеше само за сянката на Освалд.
— Къде стана това?
— В Боск де Турел.
— Убит като другите?
— Съвсем като другите. Със сърцето оставено встрани.
— Кои са най-близките села?
— Кампенил, Троамар и Лувло. По-нататък имаш Лонжне от едната страна и Куси от другата. Можеш да избираш.
— Никоя жена ли не е претърпяла злополука оттогава?
— Никоя.
Адамсберг въздъхна и отпи от чашата си.
— Само старата Ивон дето падна на стария мост — каза Илер.
— И умря?
— Ти всички ще ги погребеш — рече Робер. — Счупи си бедрената кост.
— Можеш ли да ме заведеш утре?
— Да видиш Ивон?
— Да видя елена.
— Вече го погребаха.
— У кого са рогата?
— У никого. Бяха му паднали.
— Бих искал да огледам мястото.
— Би могло — каза Робер и протегна чашата си за трети, последен път. — Къде ще спиш? В хотела или у Ерманс?
— По-добре да спи в хотела — тихо каза Освалд.
— По-добре — потвърди потвърдителят.
И никой не обясни защо вече не можеше да се спи у сестрата на Освалд.
LV
Докато полицаите проучваха областта около Боск де Турел, Адамсберг обиколи болниците. Посети Веранк, който куцукаше в „Биша“, и Ретанкур, която спеше в „Сен Венсен дьо Пол“. Веранк щяха да го изписват на другия ден, а сънят на Ретанкур започваше да става по-естествен. Възстановява се с пълна скорост, бе казал Лавоазие, който не спираше да си води бележки за случая с поливалентната богиня. След като се осведоми за състоянието на лейтенанта и научи за кръста на елена, Веранк изказа мнение, което Адамсберг предъвкваше, докато се връщаше пеш в Бригадата.
— Франсин Бидо, трийсет и пет години — каза Меркаде, подавайки фиша й на Адамсберг. — Живее в Кланси, двеста жители, на седем километра от Боск де Турел. Другите две възможни жени са на четиринайсет и деветнайсет километра. И трите са близо до голямата кестенова гора, в която се въдят елени. Франсин живее сама, къщата й е изолирана, намира се на повече от осемстотин метра от съседните. Оградата на двора й може да се преодолее с един скок. Самата къща е стара, дървените й врати са тънки, ключалките могат да се разбият с поглед.
— Добре — каза Адамсберг. — Работи ли? Има ли кола?
— На половин работен ден е, чисти една аптека в Еврьо, където отива с кола всеки ден, освен в неделя. Възможно е да бъде нападната у дома си между деветнайсет часа и тринайсет часа на другия ден, когато напуска къщата.
— Сигурни ли сме, че е девствена?
— Според кюрето в Отон — да. Истинско „ангелче“ според него. Хубавка, простодушна, леко малоумна според някои други. Кюрето обаче смята, че си е напълно с ума. Просто всичко я плаши, особено животните. Била отгледана от баща си, вдовец, който много я тормозел. Починал преди две години.
— Има един проблем — каза Воазне, чиято позитивистка нагласа бе рухнала, след като Адамсберг отгатна съществуването на кост в сърцето на елена, прилагайки съмнителния метод на хвърченето из облаците. — Девалон е разбрал, че сме в Кланси, и е узнал защо. Откакто проспа убийствата на Елизабет и Паскалин, е в неизгодна позиция. Сега иска неговата бригада да поеме наблюдението на Франсин Бидо.
— Толкова по-добре — каза Адамсберг. — Важното е Франсин да е в безопасност. Обадете му се, Данглар. Нека изпрати трима души, които да осигуряват охраната и на смени от седем часа вечерта до един на обед на другия ден без прекъсване. Да са въоръжени. И да започнат още днес. Охранителят трябва да е в къщата, по възможност в стаята й. Някой да изпрати в Еврьо снимката на медицинската сестра. Кой проверява агенциите за коли под наем?