Франсин изкрещя и ужасеният Гримал се хвърли към сивия силует, за да прикрие бягството на младата жена. Девалон не му бе казал, че може да бъде нападнат, и с последната си мисъл жандармът прокле шефа си. Да вървят в ада и той, и призракът му.
LVII
Адамсберг прие обаждането от бригадата в Еврьо в осем и двайсет сутринта в малкото мърляво кафене, което конкурираше все още непробудената Бирария на философите. Комисарят пиеше кафе в компанията на Фроаси, която, както обикновено, закусваше за втори път. Сержант Морен, пристигнал, за да поеме дежурството в Кланси, току-що бе открил тялото на колегата си Гримал, пронизано от два куршума в гърдите, като единия бе засегнал сърцето. Адамсберг замръзна, после шумно остави чашката в чинийката.
— А девицата? — попита той.
— Изчезнала е. Изглежда е имала време да се измъкне през прозореца на стаята в дъното. Издирват я.
Гласът на човека трепереше от сподавени ридания. Гримал беше на четирийсет и две години и винаги бе предпочитал да си подрязва живия плет с ножица, отколкото да се заяжда с хората.
— Оръжието му? — попита Адамсберг. — Стрелял ли е?
— Бил е в леглото, господин комисар. Спял е. Оръжието му беше оставено на скрина в спалнята, дори не е успял да го вземе.
— Не е възможно — прошепна Адамсберг. — Бях поискал охраната да е седнала, облечена, будна, оръжието да е заредено.
— На Девалон му беше все тая, господин комисар. Изпращаше ни там след работа. Не можехме да стоим будни.
— Кажете на шефа си, че ще гори в ада.
— Ще гори, господин комисар.
Два часа по-късно, стиснал зъби, Адамсберг влизаше с екипа си в къщата на Франсин. Бяха открили младата жена, обляна в сълзи, с изранени крака, скрита в плевнята на съседите между два наръча слама. Сив силует, полюшващ се като пламък на свещ — само това бе видяла. И ръката на жандарма, който я бе изтеглил от леглото и избутал към задната стая. Вече тичала към пътя, когато прокънтели двата изстрела.
Комисарят постави ръка върху студеното чело на Гримал, коленичил до главата му, за да не стъпи в локвата кръв до тялото. После набра един номер и чу заспал глас в слушалката.
— Ариан, знам, че още няма единайсет, но имам нужда от теб.
— Къде си?
— В Кланси, в Нормандия. Пътят за Биж, номер 4. Побързай. Няма да пипаме нищо, докато не дойдеш.
— Какви са тия? Криминолози? — попита Девалон, кимайки към малката група, която заобикаляше Адамсберг. — И кого викате? — добави той, посочвайки телефона.
— Викам моята патоложка, майоре. И ви съветвам да не възразявате.
— Вървете на майната си, Адамсберг. Става дума за един от хората ми.
— Един от хората ви, когото сте изпратили на смърт.
Адамсберг погледна към двамата жандарми, които ескортираха Девалон, и прочете по лицата им одобрение.
— Пазете тялото на колегата ви — каза им той. — Никой да не се приближава до него, докато не дойде патоложката.
— Не можете да заповядвате на сержантите ми. Парижаните нямат работа тук.
— Аз не съм парижанин. И вие вече нямате сержанти.
Адамсберг излезе, без повече да се интересува от съдбата на Девалон.
Докъде стигнахте?
— Нещата се изясняват — отвърна Данглар. — Убийцата е прескочила северната ограда, прекосила е петдесетте метра затревена площ до вратата на лятната кухня, най-паянтовата.
— Тревата не е висока, няма следи.
— Има само върху каменната ограда. Като я е прескачала, буца пръст е паднала от обувките й.
— После? — попита Адамсберг, след което седна и се облакъти на масата, като почти легна отгоре й.
— Разбила е вратата, преминала е през лятната кухня, после през кухнята и е влязла в спалнята ето през тази врата. И тук няма следи, нито прашинка върху плочите. Гримал е дошъл от спалнята в дъното, нападението е извършено до леглото на Франсин. Застрелян е от упор.
Девалон напусна къщата, но отказа да остави местопрестъплението на Адамсберг. Крачеше вбесен по пътя в очакване да пристигне патоложката, твърдо решен да възложи аутопсията на своя съдебен лекар. Видя колата, която доста рязко спря пред старата дървена порта, после вратата се отвори, отвътре излезе жена и се обърна към него. Разпозна в жената Ариан Лагард и това го довърши. Отстъпи и кимна, без дума да каже.
— От упор — потвърди Ариан, — между три и половина и четири и половина сутринта. Двете тела са били вкопчени едно в друго, когато е стреляно. Той не е имал време да се бори истински. И ми се струва, че много се е уплашил, още е изписано на лицето му. Затова пък — каза тя, като седна до Адамсберг — убийцата е запазила хладнокръвие, успяла е да се подпише.