— Била му е инжекция?
— Да. В лявата ръка. Дупчицата е почти невидима. Ще проверя, но мисля, че както и при Диала и Сламката, става дума за фалшива инжекция, без във вената да се вкарва каквото и да било.
— Фабричната й марка — каза Данглар.
— Някаква идея за ръста й?
— Ще трябва да изчисля траекторията на куршумите. Но на пръв поглед мога да кажа, че не е висока. И оръжието не е от голям калибър. Дискретно и смъртоносно.
Мордан и Ламар излязоха от спалнята.
— Точно така е, господин комисар — каза Мордан. — По време на борбата са се притискали един о друг. Гримал е бил бос и не е оставил никаква следа. Тя — да. Едва видима е, но има лека следа от синя боя.
— Сигурен ли сте, Мордан?
— Не бих я забелязал, ако не я търсех, но е явна, когато очакваш да я видиш. Елате сам да се уверите. Вземете лупата. По тези стари плочи не е лесно да се види каквото и да било.
На допълнителното осветление, осигурено му от Мордан, Адамсберг, с долепено до лупата око, разгледа върху керамичната плоча синята, дълга пет-шест сантиметра следа. Малко по-ярка боя се забелязваше там, където се съединяваха две плочки, а една друга, по-тънка синя следа, можеше да се различи на съседната плочка. Адамсберг мълчаливо се върна в трапезарията. Изглеждаше озадачен. Взе да отваря наред долапи и бюфети, после отиде в кухнята, където намери кутия с боя за обувки и парцал.
— Есталер — каза той, — вземете това. Идете до северната ограда, точно там, откъдето е минала. Изтъркайте хубаво с боя подметките си и се върнете тук.
— Но боята е кафява.
— Няма значение, Есталер. Хайде, действайте.
След пет минути Есталер влизаше през вратата на кухнята.
— Стоп, сержант. Свалете си обувките и ми ги дайте.
Адамсберг огледа подметките на светлината, която проникваше през малкото прозорче, пъхна ръката си в едната обувка, натисна я на плочите и я завъртя. Разгледа плочата с лупата, после извърши същата операция с другата обувка.
— Нищо — каза той. — Мократа трева е измила боята. Останали са следи върху подметката, но недостатъчно, за да се отбележат на плочите. Можете да се обуете, Есталер.
Адамсберг се върна в трапезарията и седна, заобиколен от тримата си колеги и Ариан. Пръстите му галеха мушамата на масата, сякаш опитвайки се да оберат невидимото.
— Не става — каза той. — Прекалено е.
— Прекалено много боя? — попита Ариан. — Това ли искаш да кажеш?
— Да. Прекалено много, направо невъзможно много. И все пак това е нейната боя. Само че не е от нейните обувки.
— Мислите, че се разписва? — попита Мордан намръщено. — Като със спринцовката? Като умишлено оставя боя? За да покаже, че е минала оттук?
— За да ни поведе по следата. За да ни насочи.
— Докато се изгубим — каза патоложката, притворила очи.
— Именно, Ариан. Както са правели морските разбойници, като са палели фалшиви фарове, за да заблудят корабите и да ги разбият в скалите. Това е фалшив фар, който ни води не където трябва.
— Фар, който непрекъснато ни насочва към старата медицинска сестра — каза Ариан.
— Да. И точно това е искала да каже Ретанкур: „Кажи му, че са без значение“. Сините обувки. Те са без значение.
— Как е тя? — попита Ариан.
— Оправя се доста бързо. Достатъчно бързо, за да ни каже, че са без значение.
— Обувките и всичко останало — каза Ариан.
— Да, следите от убождане, скалпелът, синята боя. Хубав паспорт, но фалшив. Истинска измама. От седмици ни разиграват като кукли на конци. И аз, и ние, направо търчахме към светлината, която размахваха под носа ни.
Ариан скръсти ръце и сведе брадичка. Не бе успяла да се гримира, но Адамсберг я намираше за още по-хубава.
— Грешката е моя — каза тя. — Аз казах, че може би е с дисоциирано съзнание.
— Обаче аз реших, че е сестрата.
— Не — настоя Ариан. — Аз се увлякох. Добавих какви ли не второстепенни елементи — и психологически, и психически.
— Защото убиецът отлично познава психологическите и психическите качества на жените. Защото всичко е било подготвено, за да ни въведе в заблуждение, Ариан. И ако убиецът е направил всичко, за да ни насочи към жена, значи, че убиецът е мъж. Мъж, който се с възползвал от бягството на Клер Ланжевен, за да я хвърли на лъвовете. Мъж, който е знаел, че ще реагирам на хипотезата за старата медицинска сестра. Само че не е тя. И точно по тази причина убийствата по нищо не съответстват на психологията на ангела на смъртта. Ти сама го каза, Ариан, вечерта след Монруж. Не е имало втори кратер във вулкана. Това е друг вулкан.