— Виждам. Но за какво е?
— За стомах. Винаги съм го взимал.
Адамсберг направи купчинка от няколко кутийки гавелон, после втора с друго лекарство, енержил, после ги изсипа в плика.
— Много ли такива си изгълтал?
— Колкото можах. Остави ми хапчетата, де.
— Твоите хапчета, Ромен, са твоето неразположение. То е вътре в тях.
— Но аз знам какво представлява гавелонът.
— Но не знаеш какво има вътре в него.
— Гавелон, човече, какво друго.
— Не, има отвратителна смес от птичи курешки, свинска жлъчка и топла заклана кокошка. Ще ги дадем за анализ.
— Съвсем си оглупял, Адамсберг.
— Чуй ме добре, опитай се да се съсредоточиш — каза Адамсберг и отново го хвана за китката. — Ти имаш прекрасни приятели, Ромен. И приятелки, като Ретанкур. Които се грижат за теб и ти спестяват доста неща, нали? Защото не ходиш сам до аптеката, не е ли така?
— Така е.
— Посещават те всяка седмица и ти носят лекарствата, нали?
— Да.
Адамсберг завърза найлоновия плик и го остави на пода.
— Ще ги отнесеш ли?
— Да. А ти ще пиеш вода и ще пикаеш колкото можеш. След седмица ще можеш да стоиш на краката си. Не се безпокой за гавелона и енержила, аз лично ще ти ги нося. Истински. Защото в твоите лекарства има най-гадна свинска жлъчка. Или неразположение, както предпочиташ.
— Не знаеш какво приказваш, Адамсберг. Не знаеш кой ми ги носи.
— Напротив. Една твоя добра позната, която много уважаваш.
— Откъде знаеш?
— Защото в този момент познатата ти е в кабинета ми с белезници на китките. Защото е убила осем души.
— Шегуваш ли се, бе човек? — каза Ромен след кратко мълчание. — За едно и също лице ли говорим?
— За един голям ум с глава на раменете. И за един от най-опасните убийци. За Ариан Лагард, най-знаменитата патоложка на Франция.
— Сам виждаш, че не си в ред.
— Тя е дисоциирана, Ромен.
Адамсберг повдигна лекаря и го поведе към леглото му.
— Вземи парцала — каза Ромен. — Може да потрябва.
— Добре.
Ромен седна върху завивките с колкото заспало, толкова и уплашено изражение и започна да си спомня едно по едно посещенията на Ариан Лагард.
— Познаваме се открай време — каза той. — Не ти вярвам, приятелю, не е искала да ме убие.
— Не е. Просто е трябвало да те извади от строя, за да може да заеме мястото ти, докато си свърши работата.
— Коя работа?
— Аутопсията на собствените й жертви. За да ни каже само това, което желае. За да твърди, че ги убива жена, висока метър и шейсет и два, за да ме запрати по следите на медицинската сестра. Да не спомене, че косите на Елизабет и Паскалин са били отрязани до корен. Ти ме излъга, Ромен.
— Да, приятелю.
— Каза ми, че Ариан е направила груба професионална грешка, като не е забелязала отрязаните кичури. Но с казаното ти всъщност натопи приятелката си. А с премълчаното възпрепятства следствието. Преди да вземеш решение, си искал да си сигурен в себе си, затова си поискал от Ретанкур да увеличи снимките на Елизабет.
— Да.
— Ретанкур се е запитала защо и е разгледала снимките с други очи. Забелязала е следата от дясната страна на черепа, но не е могла да определи от какво е. Това я е тормозело и е дошла да те попита. Какво си търсел ти, какво си видял? Видял си една малка част от черепа скалпирана. Но не си го казал. Решил си да ни помогнеш, доколкото можеш, но без да навредиш на Ариан. Даде ни информация, но леко видоизменена. Спомена за отрязани, а не за обръснати коси. В края на краищата какво значение би могло да има това за разследването? Все са коси. Затова пък така оправда Ариан. Като заяви, че само ти можеш да се сетиш за такова нещо. Историята ти за прясно отрязаните коси, по-равни и прави по краищата, беше измислена.
— От начало до край.
— Няма начин да забележиш на снимка подобни подробности. Баща ти наистина ли е бил фризьор?
— Не, беше лекар. Отрязани или обръснати коси, с какво това би променило хода на разследването? Не исках да създавам неприятности на Ариан пет години преди пенсионирането й. Мислех, че просто е сгрешила.
— Но Ретанкур се е запитала как Ариан Лагард, най-опитната патоложка в страната, е могла да пропусне подобно нещо. Струвало й се е невъзможно да не го е забелязала, след като ти си го видял на снимка. От което е заключила, че Ариан просто не е искала да ни каже. А защо? След като си е тръгнала оттук, тя е отишла да види Ариан в моргата. Разпитала я е и Ариан е видяла, че става опасно. Закарала я е в хангара с фургон на моргата.