Адамсберг предполагаше, че Ариан, станала заложница на неизбродимата си гордост, която не й бе позволила да прости дори обидата с дванайсетте плъха, не бе понесла предизвикателството на санитарката, отвела мъжа й пред очите на всички. Или някое друго предизвикателство. Един ден вулканът бе изригнал, освобождавайки с гръм и трясък избликналата лава от несдържана ярост и отмъстителност. За чийто смъртоносен ефект Ариан патоложката не знаеше нищо. Година по-късно санитарката бе станала жертва на нещастен случай в планината, но съпругът не се бе върнал. Той си бе намерил нова спътница, на свой ред загинала в железопътна катастрофа. Убийство след убийство, Ариан вече се приближаваше до заветната цел — да стане по-могъща от всички жени на света. Да се сдобие с вечно превъзходство, което да й спести противните попълзновения на себеподобните й. В сърцето на това състезание се криеше безмилостна омраза към другите, която никой никога нямаше да разбере, освен ако Омега не проговореше.
Но Ариан се бе измъчвала в продължение на десет години, тъй като в рецептата от De reliquis ясно се казваше: Пет пъти идва времето на младостта, когато трябва да го преобърнеш, вън от обсега на неговата нишка, минава и заминава.
По този въпрос Адамсберг и хората му бяха направили груба грешка в изчисленията — бяха умножили по пет петнайсетгодишната възраст, така че получените седемдесет и пет години да съответстват на възрастта на медицинската сестра. Само че по времето, когато са преписвали на ръка De reliquis, петнайсет години са били зряла възраст, когато момичето вече е ставало майка, а момчето е яздело кон. Времето на младостта е свършвало на дванайсет години и моментът, в който е трябвало да се преобърне ходът на смъртта и да се излезе извън обсега на косата й, е настъпвал на шейсет години. Ариан е била пред прага на шейсетте години, когато е започнала да извършва тъй отдавна планираните убийства.
Адамсберг започна официалното записване на разпита на задържаната за предумишлени убийства и опити за убийства Ариан Лагард в един и двайсет през нощта, на 6 май, в присъствието на полицаите Данглар, Мордан, Веранк, Есталер и на доктор Ромен.
— Какво става, Жан-Батист? — питаше Ариан, мило загледана в стената.
— Прочитам ти обвинителния акт в първата му редакция — меко обясни Адамсберг.
Тя знаеше всичко и не знаеше нищо и му бе трудно да издържа погледа й, когато го срещнеше, толкова беше дружелюбен и високомерен, изпълнен с разбиране и злоба, така яростна бе борбата между Алфа и Омега. Неосъзнат поглед, който объркваше събеседниците й и ги запращаше към собствената им лудост, към непоносимата идея, че може би и зад собствените им стени се крият незнайни чудовища, готови да отворят кратера на непознат вулкан. Адамсберг прочете дългия списък на престъпленията й, като се опитваше да долови трепване, да разбере дали някое от тях няма да предизвика някаква реакция, някое издайническо изражение върху царственото лице на Ариан. Но Омега бе прекалено опитна, за да се разкрие. Иззад непрозрачната преграда, която бе издигнала пред себе си, тя слушаше и се усмихваше в сянката. И единствено тази малко изкуствена и механична усмивка говореше за скритото й съществуване.
… за убийствата на Пание Жанин, двайсет и три годишна, и на Беладан Кристиян, двайсет и четири годишна, любовници на Лагард Шарл Андре, ваш съпруг; за това, че сте насърчили и организирали бягството от затвора във Фрайбург, Германия, на Ланжевен Клер, седемдесет и пет годишна; за убийството на Карлщайн Ото, петдесет и шест годишен, надзирател в затвора във Фрайбург; за убийствата на Шател Елизабет, трийсет и шест годишна, служителка в туристическа агенция, на Вилмо Паскалин, трийсет и осем годишна, помощничка в обущарница, на Диала Тунде, двайсет и четири годишен, безработен, на Сламен Дидие, двайсет и две годишен, безработен; за опит за убийство на Ретанкур Виолет, трийсет и пет годишна, лейтенант от полицията; за убийството на Гримал Жил, четирийсет и две години, сержант от жандармерията; за опит за убийство на Бидо Франсин, трийсет и пет годишна, чистачка в аптека; за втори опит за убийство пред свидетели на Ретанкур Виолет; за оскверняване на телата на Шател Елизабет и Вилмо Паскалин.