Адамсберг остави листа. Осем убийства, три опита за убийство, два осквернени трупа.
— За осакатяването на Нарцис, котарак, единайсетгодишен — прошепна той, — за изкормянето на Големия рижавец, десетовръх рогач, и на двама от безименните му другари. Слушаш ли ме, Ариан?
— Просто те питам какво правиш.
— Винаги си ми се сърдила, нали? Никога не ми прости, че опровергах резултатите ти по случая Юбер Сандрен.
— Я гледай. Що за идея фикс.
— Когато си подготвяла плана си, си избрала именно моята Бригада. Да победиш и смъртта, и мен — това си искала.
— Командироваха ме в Бригадата.
— Защото имаше вакантно място, което си поискала. Извадила си доктор Ромен от строя, като си го принудила да яде птичи курешки.
— Птичи курешки ли? — тихо попита Есталер.
Данглар разтвори ръце в знак на неведение. Ариан извади цигара от чантата си и Веранк й поднесе огънче.
— Докато ми е разрешено да пуша — нежно каза тя на стената, — можеш да говориш, каквото си искаш. Бяха ме предупредили за теб. Ти не си нормален. Майка ти е била права — вятърът преминава през ушите ти.
— Остави майка ми на мира, Ариан — твърдо каза Адамсберг. — С Данглар и Есталер те видяхме да влизаш в двайсет и три часа в стаята на Ретанкур със спринцовка с новаксон в ръка. Какво мислиш по този въпрос?
Адамсберг за пореден път застана пред стената и Ариан веднага се обърна към бюрото му.
— По-добре попитай Ромен — каза тя. — Според него в спринцовката имаше отлична противоотрова, която трябваше да неутрализира новаксона и да я вдигне на крака. Вие с Лавоазие се противопоставихте, уж че лекарството било още в експериментален стадий. Аз само направих услуга на Ромен. Трябваше, тъй като той нямаше сили сам да отиде до болницата. Не можех да отгатна, че Ретанкур и Ромен имат връзка. Нито че тя го е дрогирала, за да разполага с него както пожелае. Непрекъснато висеше в дома му, беше се вкопчила в него като пиявица. Предполагам, че той е схванал каква вреда му нанася тя и се е възползвал от случая, за да се отърве от нея. При нейното състояние смъртта й щеше да бъде приписана на интоксикацията.
— Господи, Ариан — извика Ромен, опитвайки се да стане.
— Остави, приятелю — каза Адамсберг и се запъти към стола си, при което Ариан се завъртя в обратната посока.
Адамсберг разтвори бележника си, облегна се назад и започна да скицира. Ариан беше силна, много силна. Пред съдията версията й можеше да бъде убедителна. Кой би поставил под съмнение думата на знаменитата патоложка и би повярвал на скромния и неадекватен доктор Ромен?
— Познавала си добре сестрата — подзе той. — Често си я разпитвала заради книгата си. Знаела си кой я е арестувал. Трябвало ти е съвсем малко, за да ме изпратиш по следите й. При условие че е вън от затвора, разбира се. Убила си пазача и си измъкнала сестрата, като си я облякла в лекарска престилка. Ето те после тук, в сърцето на разследването, в компанията на една податлива изкупителна жертва. Оставало ти е само да дозабъркаш сместа, да довършиш най-грандиозния си коктейл.
— Не харесваш коктейлите ми — снизходително каза тя.
— Не особено. Преписа ли рецептата, Ариан? Или я знаеш наизуст от дете?
— Коя рецепта? Коя от всичките?
— Знаеш ли, че в свинската зурла има кост?
— Да — учудено каза Ариан.
— Знаеш, разбира се, след като не си я взела от мощите на свети Йероним, както не си взела и овчата кост. Отдавна знаеш за тези мощи, както и за De reliquis. А знаеш ли, че има кост в пениса на котарака?
— Не, признавам, че не.
— И кост във формата на кръст в сърцето на елена?
— И това не.
Адамсберг направи още един опит — отиде до вратата. Патоложката спокойно се обърна към Данглар и Веранк и се загледа през тях.
— Когато си разбрала, че Ретанкур се възстановява бързо, не си имала много време, за да й затвориш устата.
— Тя е забележителен случай. Изглежда, че доктор Лавоазие не иска да ти я върне. Поне така разправят из „Сен Венсан дьо Пол“.
— Откъде знаеш какво се разправя из болницата?
— Занаятът ми е такъв, Жан-Батист. Малко хора сме в тази среда.
Мобилният на Адамсберг иззвъня. Ламар и Морел претърсваха апартамента, който патоложката бе наела в Париж.