— Какво може да са правили? — попита Мордан, подавайки глава от прегърбеното си тяло, подобно на голяма сива и кореместа чапла, кацнала на ръба на масата. — Да не са бачкали в градина?
— Във всеки случай в пръст.
— Да проверим ли в градинките на Монруж?
— Какво биха правили в градинка? С нещо тежко?
— Вижте там — каза Адамсберг, внезапно изгубил интерес към темата.
— Пренасяли са каса? — предположи Меркаде.
— Какво ще правят с каса в градина?
— Добре де, измисли нещо друго тежко — отвърна Жюстен. — Достатъчно тежко, за да изисква два чифта яки ръце, които не ги е особено грижа за същността на задачата.
— Доста деликатна трябва да е била задачата, за да им запушат устата след това — уточни Ноел.
— Да изкопаят дупка, да заровят труп — предложи Керноркян.
— Това става лесно — възрази Мордан. — Не са необходими двама непознати.
— Може би тежък труп — тихо се обади Ламар. — От бронз, от камък, например статуя.
— И защо ще заравяш статуя, Ламар?
— Не казвам, че ще я заравям.
— А какво ще я правиш?
— Открадвам я от някое обществено място — обяви Ламар, след като размисли. — Пренасям я и я продавам. Търговия с произведения на изкуството. Знаеш ли колко струва една статуя от фасадата на „Нотр Дам“?
— Те са копия — намеси се Данглар. — По-добре се насочи към Шартр.
— Знаеш ли колко струва една статуя от катедралата в Шартр?
— Не, колко?
— Откъде да знам? Сигурно хиляди.
Адамсберг вече чуваше само откъслеци без връзка помежду им — градина, статуя, хиляди. Данглар стисна ръката му.
— Дайте да започнем от другия край — каза комисарят и отпи от кафето си. — Ретанкур се връща при Емилио заедно с Есталер, който е наблюдателен, и с Новия, който трябва да се учи.
— Новият е в килера.
— Ще го извадим оттам.
— Той вече от осем години е в полицията. Няма нужда да бъде обучаван като някой хлапак — каза Ноел.
— Да се учи от опита ни, Ноел. Не е същото.
— За какво да ходим у Емилио? — попита Ретанкур.
— За чакъла, който е останал на пода.
— Господин комисар, двамата са били в кафенето преди тринайсет дни.
— Подът с плочки ли е покрит?
— Да, черни и бели.
— Естествено — изхили се Ноел.
— Опитвали ли сте да метете чакъл? Без нито едно зрънце да ви се изплъзне, да се търкулне някъде? Кафенето на Емилио не е луксозен ресторант. С малко късмет някое чакълче ще се е завряло в ъгъла и ще стои там да ни чака.
— Ако правилно разбирам заповедта, отиваме да търсим камъче — обобщи Ретанкур.
Понякога някогашната антипатия на Ретанкур към Адамсберг изскачаше на повърхността на отношенията им, въпреки че спорът им бе разрешен в Квебек, когато двамата бяха образували „едно изправено тяло“ и се бяха слели до живот.4 Но Ретанкур се числеше към лагера на позитивистите и смяташе, че размитите директиви на Адамсберг прекалено често принуждават членовете на Бригадата да работят слепешката. Тя упрекваше комисаря, че малтретира интелигентността на своите подчинени, че не си дава труд да изясни позицията си, да хвърли мост над заблатените пространства на собствения си ум. По простата причина — тя знаеше това, — че не е способен на това. Комисарят й се усмихна.
— Именно, лейтенант. Бяло търпеливо камъче от дълбоката гора. Което ще ни заведе право на бойното поле, точно както камъчетата на Палечко са го отвели в замъка на Човекоядеца.
— Не е същото — поправи го Мордан, който бе специалист по приказките и легендите, както и по страшните истории. — Камъчетата на Палечко е трябвало да му покажат пътя към дома, а не към замъка на Човекоядеца.
— Сигурно, Мордан. Обаче ние търсим Човекоядеца. Затова действаме по друг начин. Така или иначе, шестте момчета се бяха озовали в замъка на Човекоядеца, нали така?
— Седемте момчета — каза Мордан и вдигна пръст. — Но то е точно защото са били изгубили камъчетата.
— Е, ние пък ги търсим.
— Ако съществуват — настоя Ретанкур.
— Разбира се.
— А ако не съществуват?
— Ама, естествено, че съществуват, Ретанкур.
След тази очевидна истина, паднала от небето на Адамсберг, тоест от частния му небосвод, до който никой друг нямаше достъп, колоквиумът в Съборната зала бе закрит. Сгънаха столовете, изхвърлиха пластмасовите чашки и Адамсберг направи знак на Ноел да се приближи.