Успя да постигне целта си — да го прехвърлят в парижката Криминална бригада, оглавявана от комисаря Адамсберг. Беше доволен, но изненадан. В този екип цареше странен микроклимат. Под не особено доловимото ръководство на своя шеф оперативните работници развиваха потенциала си както намерят за добре, като се отдаваха на настроения и прищевки, несвързани с поставените им задачи. Бригадата имаше безспорни успехи, но Веранк си оставаше скептичен. Чудеше се дали тази ефикасност бе плод на ясно определена стратегия или дело на Провидението. Провидение, което си затваряше очите пред факта например че Меркаде си е донесъл възглавници, върху които подремва по няколко часа на ден, че една невъзпитана котка ходи по голяма нужда върху топовете хартия, че майор Данглар крие виното си в шкафа в мазето, че по бюрата са струпани документи, които нямат нищо общо с разследването на момента — обяви за покупко-продажби, списъци с провизии за купуване, статии по ихтиология, лични бележки, геополитически издания, спектър с цветовете на дъгата — това бе само част от видяното за един месец. То сякаш не безпокоеше членовете на екипа, освен може би лейтенант Ноел, груб мъж, който не харесваше никого. И който още на втория ден му бе казал нещо обидно за косите му. Преди двайсет години би се разплакал, но днес не го беше грижа, или почти. Лейтенант Веранк кръстоса ръце и опря глава в стената.
Колкото до самия комисар, не беше лесно да го определи. Отдалеч Адамсберг не приличаше на нищо. Бе срещал неведнъж този дребен мъж с жилесто тяло и бавни движения, с разнородни черти на лицето, смачкани дрехи и невнятен поглед, без да може да си представи, че това е един от най-известните представители на Криминалната бригада — известен и с добро, и с лошо. Дори очите като че ли не му служеха за нищо. Веранк чакаше да му бъде представен от първия ден. Но Адамсберг изобщо не го забелязваше, заслушан в бълбукането на някакви свои дълбоки или празни мисли. Не бе изключено да измине година, преди комисарят да забележи, че екипът му се е увеличил с един човек.
Другите полицаи веднага схванаха значителната изгода, която можеха да извлекат от един новодошъл. Поради което новодошлият на бърза ръка се озова в тази дупка на площадката на седмия етаж, от която осъществяваше потискащо и отегчително наблюдение. Според правилата трябваше да го сменят редовно и в началото го правеха. После смените се разредиха по причина на тежка меланхолия, хронично недоспиване, клаустрофобия, патологично нетърпение и болки в гърба, така че сега, курдисан на дървения стол, бдеше сам от сутрин до вечер.
Веранк опъна краката си, доколкото можеше. Такава е съдбата на новите и тя не го притесняваше. С купчината книги, поставени в краката му, с джобния пепелник в джоба на сакото, изгледа към небето през малкото прозорче и готовата за употреба писалка би могъл да си живее тук почти щастливо. Със спокоен дух, овладяна самота и постигната цел.
V
Доктор Лагард усложни нещата, като поиска капка бадемов сироп към двойното си кафе със сметана. Накрая поръчката все пак пристигна на масата им.
— Какво става с доктор Ромен? — попита тя, разбърквайки гъстата течност.
Адамсберг разтвори ръце в знак на неведение.
— Неразположен е. Като жена от миналия век.
— Я гледай. И кой е поставил тази диагноза?
— Самият Ромен. Не е депресия, не е болест, обаче се мести от диван на диван и от дрямка на кръстословица.
— Я гледай — повтори Ариан и се намръщи. — Ромен е енергичен мъж и много добър патолог. И си обича работата.
— Да. Но е неразположен. Дълго се колебахме, преди да решим да го заместим с някого.
— А мен защо ме извика?