— Защо? — повтори Пиеро.
— Защото, ако не се разкарате, ще кажа името на някогашния ви поръчител. И не мисля, че ще е много доволен да му направите тази реклама след трийсет и четири години.
— Какъв поръчител? — попита Пиеро, искрено учуден.
— Питай Ролан.
— Не го слушай — каза Ролан, — говори глупости.
— Заместник-кметът, който отговаряше за строителството и лозарството. Познаваш го, Пиеро. Днес е шеф на едно от най-големите строителни предприятия. Същият, който даде на бандата сума ти пари, за да пребият малкия Веранк. Та като излязохте от поправителния дом, Ролан отвори железарията, а Фернан тръгна да пътува.
— Но аз не съм взел и стотинка! — извика Пиеро.
— Нито ти, нито Дебелия Жорж. Ролан и Фернан прибраха всичко.
— Мръсник — изсъска Пиеро.
— Млъквай, боклук такъв — отвърна Ролан.
— Кажи, че не е вярно — настоя Пиеро.
— Не може — каза Адамсберг. — Защото е вярно. Заместник-кметът беше хвърлил око на лозето на Веранк де Билк. Беше решил да го купи и заплашваше бащата Веранк, че ще прибегне до крути мерки, ако не му го продаде. Обаче Веранк си държеше на винцето. Тогава онзи организира нападението срещу момчето с надеждата, че страхът ще накара бащата да отстъпи.
— Лъжеш — каза Ролан. — Няма откъде да знаеш всичко това.
— Не би трябвало да го знам. След като ти се закле на онзи мръсник, че ще пазиш всичко в тайна. Но човек винаги споделя тайната си с едно лице, Ролан. И ти си я споделил с брат си. Брат ти е казал на приятелката си. Приятелката на братовчедка си. Братовчедката на приятеля си. Който ми беше брат.
— Ти си най-обикновен гадняр, Ролан — каза Пиеро.
— Точно така, Пиеро — потвърди Адамсберг. — Предполагам ти е ясно, че ако не ми се подчините, ако само косъм падне от главата на Веранк, ще кажа името на заместник-кмета. Който и на двамата ще ви види сметката. Кое избирате?
— Махаме се оттук — изръмжа Ролан.
— Чудесно. Не удряйте много силно двамата сержанти, които пазят пред вратата ви. Те са в течение. Да бъде правдоподобно, нищо повече.
В коридора Веранк забърза към стаята си и успя да стигне до вратата точно когато Адамсберг излизаше от стая 435. Изтощен се хвърли на леглото си. Навремето така и не разбра защо в крайна сметка баща му се съгласи да продаде лозето.
XLII
— Тогава именно мъдрият козел извършил огромна глупост, от ревност, въпреки че бил чел всички книги на света. Повикал два големи вълка, които за нещастие били тъпи и зли като кучета. Пазете се от рижия козирог, казал им той, той може да ви набоде на рогата си. Обаче вълците, вместо да се пазят, се нахвърлили върху рижия козирог. И понеже били много гладни, направо го изгълтали и вече никой нищо не чул за него. Кестенявият козирог продължил да си живее живота на спокойствие с мармотите и катериците. И с жена си козичката. Само че не, Том, не така се развили нещата, защото животът е много по-сложен и акълът на козирозите също. Кестенявият козирог се хвърлил върху вълците, макар и с известно закъснение, и им разбил зъбите. Двата звяра си плюли на петите и повече не се видели. Рижият козирог бил ухапан по бедрото и кестенявият бил принуден да го лекува. Не можел да го остави да умре, нали така, Том? В това време козичката се била скрила. Не искала да избира между рижия и кестенявия, не й било приятно. Тогава двамата козирози седнали в креслата, запали по една лула и обсъдили нещата. Ама за нищо и никакво се удряли с рогата, защото единият мислел, че е прав и че другият греши, а другият смятал, че казва истината, а първият лъже.
Детето постави пръстче върху окото на баща си.
— Да, Том, трудно е. Напомня малко за opus spicatum с неговите камъни, които вървят ту насам, ту натам. Та тогава дошла третата девица, която спокойно си живеела в една бърлога заедно с няколко песчанки. Тя се хранела с глухарчета и живовляк и треперела от страх, откакто едно дърво паднало и за малко да я премаже. Третата девица била мъничка, пиела много кафе и не умеела да се пази от злите горски духове. Затова била дошла да моли за помощ. Но някои от козлите се разсърдили, те твърдели, че Третата девица не съществува и че няма на кого да се притичват на помощ. Кестенявият козирог казал „добре, толкова по въпроса“. Виж, Том, ще опитам още веднъж.
Адамсберг набра номера на Данглар.
— Капитане, пак за образованието на малкия. Имало някога един цар.