— Тъй.
— Който бил влюбен в жената на един от генералите си.
— Хубаво.
— Царят изпратил генерала на война, като знаел, че го изпраща на смърт.
— Тъй.
— Данглар, как се е казвал този цар?
— Давид — отвърна Данглар с безизразен глас. — А генералът, когото пожертвал, се казвал Урий. Давид се оженил за вдовицата му, която станала царица Вирсавия, бъдещата майка на цар Соломон.
— Виждаш ли, Том, колко е просто — каза Адамсберг на сина си, който бе залепнал за корема му.
— За мен ли казвате това, господин комисар? — попита Данглар.
Адамсберг осъзна, че гласът на майора бе все така безжизнен.
— Ако смятате, че съм изпратил Веранк на смърт — продължи Данглар, — сте напълно прав. Бих могъл да твърдя, че не съм го желал, бих могъл да се закълна, че не ми е хрумвало, че го пращам на смърт. И? И какво от това? Кой ще знае дали не съм го желал, без да знам?
— Капитане, не ви ли се струва, че достатъчно се притесняваме от това, което наистина мислим, за да ни е грижа и за онова, което бихме мислили, ако го бяхме помислили?
— Не ми се — промълви Данглар.
— Данглар, той не е мъртъв. Никой не е мъртъв. Освен може би вие, който сте на път да предадете богу дух в собствената си дневна.
— В кухнята съм.
— Данглар?
Никакъв отговор.
— Данглар, вземете една бутилка и елате при мен. Сам съм с Том. Света Клариса излезе да се поразходи. С кожаря, предполагам.
Комисарят затвори, за да не позволи на майора да откаже. Том, каза той, спомняш ли си за мъдрия козел, който бил чел много книги? И който направил една огромна глупост? Е, вътре в главата му било такава джунгла, че нощем се изгубвал в гъсталака. Понякога и денем се изгубвал. И нито мъдростта, нито знанията можели да му помогнат да намери пътя. Тогава се налагало другите козли да му хвърлят едно въже и да го изтеглят.
Адамсберг внезапно вдигна глава към тавана на стаята. Горе се чуваше някакво тихо чегъртане. Излизаше, че Клариса не е отишла да се разхожда с кожаря.
— Няма нищо, Том. Птиче, или вятърът, или някой парцал, който мете пода.
За да почисти гъсталака в главата на Данглар, Адамсберг запали един хубав огън. За пръв път палеше камината, която теглеше добре — пламъкът беше висок и ясен и не опушваше стаята. Ето така трябваше да изгори Въпроса без отговор за цар Давид, който задръстваше главата на колегата му, като разпръскваше съмнението из цялата й вместимост. Щом влезе, Данглар се настани близо до огъня и до Адамсберг, който малко по малко, съчка по съчка, превръщаше притеснението му в пепел. В същото време и без да споделя с Данглар, Адамсберг изгаряше и последните парченца от гнева си към Веранк. Това, че отново видя двамата грубияни от Калдез в действие и отново чу дивашкия глас на Ролан, извади миналото от забвението му и върна на варварското нападение от Високата ливада целия му зверски колорит. Сцената отново се разгръщаше пред погледа му, непокътната, яростна. Момчето на земята, с рамене, притиснати от ръцете на Фернан, Ролан, който се приближава със счупена бутилка в ръка, да не си посмял да мръднеш, боклук такъв. Ужасът на малкия Веранк, окървавената му коса, ударът в корема, неописуемата болка. И той, младият Адамсберг, застанал неподвижно под дървото. Би дал много да не бе изживявал всичко това, да не го сърби на точно определено място този трийсет и четири годишен недовършен спомен. Да изгори без остатък в пламъците на огъня трийсет и четири годишната мъка на Веранк. И ако Камий, помисли си той, може да я понамали, като го вземе в обятията си, нека го направи. При условие че проклетият беарнец не му превземе земята. Адамсберг хвърли едно дърво в огъня и се поусмихна. Земята, която делеше с Камий, бе непревземаема, нямаше защо да се тревожи.
Към полунощ Данглар довършваше бутилката си вече спокоен за цар Давид и умиротворен от ведростта, която се излъчваше от Адамсберг.
— Добре гори този огън — каза той.
— Да. Това е една от причините да се нанеса в тази къща. Спомняте ли си огнището у старата Клемантин8? Прекарал съм до него цели нощи. Запалвах някоя съчка и рисувах пламтящи кръгове в тъмното. Ето така.
Адамсберг загаси лампата, пъхна едно клонче в пламъците и се залови да рисува осмици и кръгчета в полумрака.
— Красиво е — каза Данглар.
— Да. Красиво и обсебващо.
Адамсберг подаде клончето на Данглар, подпря крака на тухлената основа на камината и отблъсна стола си назад.