— Отказвам се от третата девица, Данглар. Никой не вярва в нея, никой не я иска. И нямам представа как бих могъл да я открия. Оставям я на съдбата й и на кафето й.
— Не смятам — каза Данглар, леко духайки края на клончето, за да го разпали.
— Не?
— Не. Мисля, че няма да се откажете от нея. Нито пък аз ще се откажа. Мисля, че ще продължите да я търсите. Независимо от мнението на другите.
— Вярвате ли, че съществува? И че е в опасност?
Данглар изрисува няколко осмици във въздуха.
— Хипотезата De reliquis е неуловима като видение — каза той. — Държи се само на едно тънко конче, но това конче съществува. И свързва разнородните елементи на случая. Дори историята с лъснатите подметки и с дисоциацията.
— Как така? — попита Адамсберг и си взе клончето.
— При всички средновековни заклинания са рисували на земята кръг. В центъра му танцувала жена, която призовавала дявола. Рисуването на кръг било начин да се отдели това парче земя от останалата част от света. Нашата убийца действа на своето собствено парче земя, в своя собствен кръг.
— Ретанкур отказа да влезе в кръга — кисело каза Адамсберг.
— Не знам къде е Ретанкур — намръщи се Данглар. — Днес не е идвала в Бригадата. А вкъщи телефонът й дава свободно.
— Обадихте ли се у братята й? — попита Адамсберг разтревожено.
— И у братята, и у родителите, и у двете приятелки, за които съм чувал. Никой не я е виждал. Не е предупредила, че ще отсъства. В Бригадата не знаят нищо.
— По какъв случай работеше?
— По убийството в Мироменил с Мордан и Гардон.
— Прослушахте ли телефонния й секретар?
— Да, нищо особено.
— Да липсва някоя кола?
— Не.
Адамсберг хвърли клончето в огъня и се изправи. Скръсти ръце и закрачи из стаята.
— Вдигайте тревога, капитане.
XLIII
Новината за изчезването на лейтенант Виолет Ретанкур се стовари върху Бригадата като катастрофирал самолет и смаза всеки опит за бунт. В глухата паника, която започваше да обзема екипа, всеки си даваше сметка, че отсъствието на пълния рус лейтенант лишава постройката от една от главните й колони. Отчаянието на котката, свита на кълбо между стената и фотокопирната машина, горе-долу даваше представа за общото настроение с тази разлика, че хората бяха разпространили снимката й и продължаваха да търсят из болниците и полицейските управления на страната.
Майор Данглар, едва съвзел се от моралната си криза, наречена „цар Давид“, и изтерзан от обичайния си песимизъм, най-безсрамно се бе приютил в избата и седнал на един пластмасов стол до високия котел, се наливаше с бяло вино, без да се крие. В другия край на сградата Есталер се бе качил в залата с автомата за напитки и подобно на Пухчо лежеше, свит на кълбо, върху дунапреновите възглавници на лейтенант Меркаде.
Младата и стеснителна телефонистка Бетина, наскоро назначена да обслужва телефонната централа, прекоси потъналата в траур Съборна, където ехтеше само звънът на телефоните и се чуваха едни и същи отделни думи — да, не, благодаря, че се обадихте. В един ъгъл Мордан тихо разговаряше с Жюстен. Бетина леко почука на вратата на Адамсберг. Кацнал върху високата табуретка, комисарят седеше неподвижно, загледан в пода. Девойката въздъхна. Адамсберг спешно трябваше да си почине няколко часа.
— Господин комисар — каза тя, като дискретно седна, — кога смятате, че е изчезнала лейтенант Ретанкур?
— Не дойде в понеделник, Бетина, само това знаем. Но е могла да изчезне и в събота или неделя и дори в петък вечер. От три или от пет дни.
— В петък следобед тя пушеше цигара в приемната с новия лейтенант, онзи с хубавите двуцветни коси. Чух я да казва, че ще си тръгне по-рано, защото щяла да посети някого.
— Да посети или да се срещне с някого?
— Има ли разлика?
— Да. Помислете, Бетина.
— Мисля, че говореше за посещение.
— Още нещо чухте ли?
— Не. Двамата тръгнаха към голямата зала и повече нищо не чух.
— Благодаря — каза Адамсберг и признателно кимна.
— Трябва да поспите, господин комисар. Майка ми казва, че ако човек не спи, то е, все едно че мелницата мели собствения си камък.
— На мое място Ретанкур не би спала. Би ме търсила денонощно, ако трябва цяла година, без да яде и без да спи, докато ме намери. И би ме намерила.