— Слушам те — сащисано каза Адамсберг. — Умно, Ромен, и повече от вероятно.
— Повече от вероятно? Майтапиш ли се? Повече от сигурно е. Ей го там, на снимката, мамка му.
Ромен награби купчината снимки, после широко се прозя и си разтърка очите.
— Пусни студената вода и намокри парцала. И ми разтрий главата.
— Парцалът е съвършено гнусен.
— През оная работа ми е, Адамсберг. Хайде, действай.
Адамсберг се подчини и намокри главата на Ромен, като търкаше здравата, както се разтрива кон. Лицето на Ромен се зачерви.
— Как е сега?
— Става. Сипи ми и останалото кафе и ми подай снимката.
— Коя снимка?
— На първата жена, Елизабет Шател. И донеси лупата, на бюрото ми е.
Адамсберг постави лупата и снимката с трупа на Елизабет пред очите на лекаря.
— Ето тук — посочи Ромен дясното слепоочие върху черепа на Елизабет. — Отрязали са й кичур коса.
— Сигурен ли си?
— Нямам и сянка съмнение.
— Живото на девиците — каза Адамсберг, взрян в снимката. — Тази ненормалница ги е убила, за да им вземе косата.
— Която е устояла на смъртта. В дясната страна на черепа, забележи. Спомняш ли си текста?
— С живото на девиците, отдясно, подправени по три в равни количества.
— Отдясно, защото отляво е страната на мрака. Дясната страна е на светлината. Дясната ръка води живота. Схващаш ли, човече?
Адамсберг мълчаливо кимна.
— Ариан се беше сетила за косата — каза той.
— Ти май харесваш Ариан.
— Кой ти каза?
— Русият ти лейтенант.
— Защо Ариан не е забелязала, че косата е отрязана?
Ромен доволно се засмя.
— Защото само аз мога да забележа такова нещо. Ариан си я бива, обаче баща й не е бил бръснар. А моят беше. От него съм се научил да познавам кога косата е прясно подстригана. Краищата са различни — равни и прави. Не ги ли виждаш? Ей тука?
— Не.
— Защото баща ти не е бил бръснар.
— Вярно.
— Ариан има и друго оправдание. Предполагам, че Елизабет Шател не се е грижила много за външността си. Греша ли?
— Не грешиш. Не е носила нито бижута, нито грим.
— Нито е ходила на фризьор. Сама си е подрязвала косата, както дойде. Когато някой кичур е започвал да й пада в очите, просто е щраквала с ножиците. Затова прическата й е доста безредна, забелязваш ли? Дълги кичури, средни, къси. В тази аматьорска бъркотия е нямало как Ариан да забележи, че косата е подрязвана.
— Освен това работехме на прожектори.
— Освен това. Виж, при Паскалин не си личи.
— Всичко това обясни ли го на Ретанкур в петък?
— Естествено.
— И какво каза тя?
— Нищо. Замисли се, като теб. Не мисля, че това променя много нещо в разследването ти.
— Освен дето сега знаем защо разравя гробовете. И защо ще убие още една девица.
— Мислиш ли?
— Мисля. По три. Това е броят на жените.
— Възможно е. Знаеш ли вече коя ще е третата?
— Не.
— Тогава търси жена с хубави коси. Елизабет и Паскалин са имали много качествени коси. Заведи ме в леглото, приятелю. Не мога повече.
— Извинявай, Ромен — каза Адамсберг и рязко стана.
— Няма нищо. Ако между старите рецепти намериш някоя против неразположение, свиркай.
— Непременно — обеща Адамсберг, докато водеше доктора към леглото му.
Ромен обърна глава, озадачен от тона на комисаря.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно.
XLV
Изчезването на Ретанкур, нощното кафе, погълнато у Ромен, нежната прегръдка на Камий и Веранк, живото на девиците, свирепата физиономия на Ролан разстроиха съня на Адамсберг. Между две стреснати пробуждания бе сънувал, че единият от двата козирога — но кой, рижият? Кестенявият? — е паднал от скалата и се е пребил. Събуди се недоспал и схванат. После, в Бригадата, спонтанно започна още от сутринта неформален колоквиум, нещо като погребална сесия. Полицаите седяха на столовете си, превити под тежестта на тревогата си.