— Ама какво правят горе? — попита Адамсберг, като чу тупурдията на етажа.
— Падат по стълбите — отвърна Мордан. — Хеликоптерът каца след четвърт час, Есталер слиза.
— Ял ли е?
— От вчера насам не. Спал е там.
— Нахранете го. Изровете нещо от долапа на Фроаси.
— Защо ви е Есталер?
— Защото е специалист по Ретанкур, малко като котарака.
— Есталер беше прав — потвърди Данглар. — Че е търсила нещо, нещо интелектуално.
Младият сержант се приближаваше към групата леко разтреперан. Адамсберг постави ръка на рамото му.
— Вече е мъртва — каза Есталер с безжизнен глас. — Няма начин да не е мъртва.
— Не би имало начин за нормалните хора. Но Виолет не е нормална.
— Обаче е смъртна.
Адамсберг прехапа устни.
— Защо ни е хеликоптер? — попита Есталер.
— Защото Пухчо няма да се движи по улиците. Той ще минава покрай сградите, през дворовете, ще пресича пътищата, полетата и горите. Няма да можем да го следваме с колите.
— Тя е далеч — каза Есталер. — Вече не я усещам. Пухчо няма да може да измине такова разстояние. Той няма мускули. Ще умре по пътя.
— Вървете да хапнете, сержант. В състояние ли сте да карате мотор?
— Да.
— Хубаво. Нахранете и котарака. Натъпчете го.
— Има и друга възможност — каза Есталер безизразно. — Не е сигурно, че Виолет е разбрала нещо. Не е сигурно, че лудата я е отвлякла, за да й попречи да проговори.
— А защо?
— Мисля, че тя е девствена — промълви сержантът.
— И аз мисля така, Есталер.
— И е на трийсет и пет години, и е родена в Нормандия. И има хубави коси. Мисля, че тя може да е третата девица.
— Защо тя? — попита Адамсберг, който вече се досещаше за отговора.
— За да ни накаже. Като отвлича Виолет, убийцата си доставя…
Есталер се запъна и наведе глава.
— … необходимото й вещество — довърши Адамсберг. — И заедно с това ни пронизва право в сърцето.
Морел, който разтриваше удареното си от падането по стълбите коляно, пръв си запуши ушите, когато хеликоптерът прелетя над покрива на Бригадата. Полицаите се подредиха до прозорците с притиснати до слепоочията пръсти, за да гледат как се приземява голямата синьо-сива машина, която бавно се спускаше на двора. Данглар се приближи до комисаря.
— Предпочитам да бъда в кола — каза той смутено. — Няма да съм ви полезен в хеликоптера, ще ми стане лошо. Дори в асансьор ми става лошо.
— Сменете се с Мордан, капитане. Екипите с колите готови ли са?
— Да. Морел чака знак от вас, за да пусне котарака.
— Ами ако просто отиде да се изпикае зад ъгъла? — попита Жюстен. — Това му е съвсем в стила.
— Ще си върне стила, като си върне Ретанкур — заяви Адамсберг.
— Съжалявам — каза Воазне след кратко колебание, — но ако Ретанкур е вече мъртва, котаракът ще я намери ли по миризмата?
Адамсберг стисна юмруци.
— Съжалявам — повтори Воазне. — Но това е важно.
— Ще я намери по дрехите, Жюстен.
— Воазне — механично го поправи Воазне.
— Дрехите й дълго време ще запазят миризмата й.
— Вярно.
— Може би наистина тя е третата девица. Може би затова са ни я отвлекли.
— И аз така си помислих.
Воазне замълча, после добави:
— В такъв случай можете да спрете разследването в Горна Нормандия.
— Вече е спряно.
Мордан и Фроаси се доближиха до Адамсберг — бяха готови за път. Морел бе прегърнал Пухчо.
— Нали няма да повреди излъчвателя с ноктите си, Фроаси?
— Няма. Обезопасила съм го.
— Морел, бъдете готов. Щом хеликоптерът набере височина, пускайте котарака. И щом котаракът потегли нанякъде, давайте знак на колите.
Морел се загледа след колегите, които се отдалечиха от него и минаха приведени под перката на хеликоптера. Машината се залюля и се заиздига. Морел остави Пухчо на земята, за да си предпази ушите от воя на излитащия хеликоптер, и животното се разпльока на плочите като малка космата локва. „Пускайте котарака“, бе наредил Адамсберг с тона, с който би казал „Пускайте бомбата“. Лейтенантът със съмнение погледна към животинката, вдигна я и я понесе към външната врата. Това, което държеше в ръце, не беше точно бойна ракета.