— За какво да ти повярвам? — вдигам изумено очи към нея аз. — Какво искаш да кажеш?
— Че никога няма да успееш да оправиш нещата с твоя човек! Имам предвид онзи твой Джош.
— И защо? — настръхвам аз. От къде на къде сега пък й хрумна да въвлече и Джош във всичко това?
— Защото можеш да си мечтаеш колкото си искаш, но ако той наистина не те иска обратно, ще има да си чакаш до куково лято!
С тези думи тя ми обръща гръб, свива колене, прегръща ги тъжно и зарейва поглед някъде навътре в себе си.
Петнайсета глава
Добре де, не се паникьосвам. Даже никак. Нищо, че вече е сряда, а аз все още не разполагам с решение на проблема, да не говорим пък за Джанет Грейди, която ми диша все по-плътно във врата.
Намирам се някъде отвъд паниката. В променено състояние на съзнанието. Като същински йога.
Такава съм си аз.
Целият ден ми минава в старателно и последователно избягване на разговорите с Джанет. Кейт веднъж й каза, че съм в тоалетната, после бях на обяд, след това пък бях приклещена в тоалетната, а накрая я чух да изписква отчаяно: „Не мога да я притеснявам! Нямам право, Джанет! Нямам представа кой е този кандидат! Джанет, не ме заплашвай, моля ти се!“.
И затвори телефона, цялата тресяща се от страх. Очевидно Джанет вече е във войнствено състояние на духа. Доколкото схващам, тя е нещо като обсебена от този кратък списък. Както и аз, между другото. Пред очите ми се реят автобиография след автобиография, а телефонът вече отдавна залепна за ухото ми.
Вчера бях озарена от вдъхновение. Внезапно прозрение. Или поне такова ми се стори. Може да е било обикновено отчаяние — кой да ти каже. Както и да е. Прозрението се състоеше от една дума — Тоня! Тя е и безкомпромисно действаща, и твърд играч, и с железен захват — с две думи, притежава всички онези страховити качества, които Джанет Грейди изисква от своите служители. Двете ще си паснат перфектно!
Та затова й звъннах и съвсем невинно я попитах дали вече мисли да се върне на работа. Така де, нали близнаците навършиха две годинки! А дали не е мислела да се прехвърли в маркетинга? Може би в търговията със спортни стоки? Тоня заемаше доста висок пост в „Шел“, преди да роди момчетата. Сигурна съм, че професионалната й автобиография е доста впечатляваща.
— Но нали знаеш, че в момента съм в кариерна почивка! — възрази тя. — Магда! Не тези рибни пръчици! Погледни в най-долното чекмедже на фризера!
— Не си ли почина достатъчно? — парирах я аз. — Жена с твоите таланти… Сигурно вече умираш да се върнеш на работа!
— Не съвсем.
— Ама мозъкът ти ще се разплуе!
— Няма да се разплуе! — Тук вече прозвуча обидено. — Всяка седмица правя японските музикални упражнения заедно с момчетата. Стимулират както децата, така и родителите, а и там се запознах с няколко страхотни мамички!
— Искаш да ми кажеш, че предпочиташ да правиш упражнения и да пиеш кафета, вместо да бъдеш голям директор маркетинг?! — възкликнах с подобаваща доза недоверие, макар че лично аз бих предпочела да правя точно това, вместо да се занимавам с тази моя работа.
— Да — отвърна нацупено тя. — Точно това предпочитам. Между другото, защо изобщо ми се обаждаш, Лара? — Тук вече застана нащрек. — Какво става? Да не би да имаш някакъв проблем? Защото, нали знаеш, винаги можеш да си поговориш с мен за всичко! И ако нещо те притеснява…
О, боже! Пак нейното прословуто престорено съчувствие!
— Няма никакъв проблем! Просто се опитах да направя услуга на по-голямата си сестра! — Замлъквам секунда-две, след което добавям небрежно: — Значи казваш, че си се запознала със страхотни мамички на онези упражнения. Да не би някоя от тях да е била някога директор маркетинг? Съвсем случайно?
Човек би си помислил, че от осем майки, бивши професионалистки, най-малко една е работела някога като директор маркетинг и няма търпение да се върне на работа. Ама ядец!
Както и да е. Дотук с великото ми прозрение. Впрочем дотук с всичките ми прозрения и идеи. Единствената възможност е някакъв тип от Бирмингам, който не би имал нищо против да се премести в „Леонидас спортс“, стига компанията да му изпраща всеки ден хеликоптер, за да ходи на работа. Което никога няма да стане, разбира се. Божичко, аз съм обречена! Питам се как в това състояние ще събера сили да бъда бляскава и да се занеса на галавечеря.