Джош никога не облича класически костюм. Ако изобщо слага сако, то обикновено е нещо спортно над дънки. Но пък Джош си е точно такъв — готин.
— Здравей! — стисвам ръката му, преди да му е хрумнало да ме целуне. Не че очаквам подобно нещо.
А той ме оглежда от горе до долу с неразгадаемо изражение, след което отбелязва:
— Изглеждаш много… ретро. Като момиче от двайсетте.
Браво, Айнщайн! Ако не ми беше казал, изобщо нямаше да забележа.
— Вярно е — свивам рамене аз. — Обичам модата на двайсетте.
— Не се и съмнявам — отбелязва с каменно изражение той.
— А ти изглеждаш божествено! — възкликва закачливо Сейди и се хвърля върху него. Обвива с ръце врата му, притиска се към гърдите му и поставя глава върху раменете му.
Ама че гадост! Цяла вечер ли смята да се държи по този крайно невъзпитан начин?
Приближаваме малка група фотографи и по сигнал на някаква жена със слушалки на главата Ед спира и леко извива към мен очи.
— Извинявай, но мисля, че няма да ни се размине.
— Мамка му! — промърморвам ужасено и точно в този момент светкавиците на фотоапаратите ме заслепяват. — Какво трябва да правя?
— Просто застани в лек профил — промърморва окуражително той. — Вдигни брадичка и се усмихвай. И не се тревожи — съвсем естествено е първият път да си уплашена. Аз съм ходил на специално обучение за работа с медиите. Първия път бях толкова скован, че изглеждах като някой от героите от „Гръмотевичните птици“.
Тук не мога да не се усмихна. Защото той наистина прилича на героите от „Гръмотевичните птици“ — с тези негови квадратни челюсти и смръщени вежди.
— Знам какво си мислиш! — изрича закачливо той докато светкавиците на фотоапаратите продължават да проблясват около нас. — И без това приличам на Гръмотевична птица. Няма проблеми. Не съм от хората, които не могат да понесат истината.
— Не съм си и помисляла подобно нещо! — отвръщам, ала не особено убедително. Придвижваме се към следващата група фотографи. — Между другото, ти откъде знаеш за „Гръмотевичните птици“?
— Как откъде?! Това ми беше любимото анимационно филмче, когато бях хлапе! Бях като обсебен от тях. И си мечтаех да бъда Скот Трейси!
— Аз пък се изживявах като лейди Пенелопа — отбелязвам и вдигам поглед към него. — Е, значи все пак нещо от британската култура е успяло да те заинтригува.
Не съм много сигурна дали един детски анимационен сериал може да се брои за „култура“, но не мога да устоя на изкушението да не го затапя. Ед определено е изненадан и си поема дъх, за да ми отговори, но преди да успее да отвори уста, жената със слушалките се приближава до нас, за да ни ескортира навътре. И моментът отминава.
Влизаме в хотела и аз започвам да въртя глава наляво-надясно, опитвайки се да обхвана с поглед всички присъстващи и най-вече да си набележа някого, който би погледнал благосклонно на предложението ми за „Леонидас спортс“. Давам си сметка, че ще ми се наложи да действам изключително бързо, преди присъстващите да са насядали за тържествената галавечеря.
А междувременно пралеля ми Сейди е като залепнала за Ед — гали го по косата, потрива лице в неговото и прокарва ръка по гърдите му. Когато се заковаваме пред рецепцията тя най-неочаквано се гмурва в джоба на сакото му. Толкова се стряскам, че буквално подскачам.
— Сейди! — промърморвам вбесено зад гърба на кавалера си. — Какво правиш, за бога?!
— Оглеждам нещата му — отговаря тя, като подава глава от джоба му. — Обаче няма нищо интересно — само някакви сгънати листи и колода карти. Питам се какво ли се крие в джобовете на панталоните му… Хммм… — И очите й се насочват към чатала му с нездрав проблясък.
— Сейди! — просъсквам ужасена. — Неее!
— Господин Харисън! — Жена с шикозна тъмносиня вечерна рокля се приближава до Ед и го хваща мазно под ръка. — Аз съм Соня Тейлър, началник-отдел „Връзки с обществеността“ в „Дюхърст пъблишинг“. Ние с колегите ми нямаме търпение да чуем вашата реч!
— За мен е истинско удоволствие да бъда тук, сред вас! — кима изискано Ед. — Мога ли да ви представя Лара Лингтън, моята… — Поглежда ме неуверено, очевидно в търсене на подходящата дума. — … дама за вечерта — довършва.
— Здравейте, Лара! — обръща се с топла усмивка към мен Соня. — В коя сфера на бизнеса работите?
Божичко! Мале-ле! Шефката на „Връзки с обществеността“ в „Дюхърст пъблишинг“!