— Приятно ми е, Соня! — ръкувам се с нея аз по най-професионалния възможен маниер. — Аз съм в сферата на набирането на управленски персонал. Нека ви дам визитката си… Не! — Последното излита съвсем неволно от устните ми.
Сейди току-що се е привела и е пъхнала глава в джоба на панталона на Ед.
— Добре ли сте? — поглежда ме загрижено Соня.
— Напълно! — Очите ми се стрелкат навсякъде другаде, само не и към гледката, която се разгръща само пред моите очи. — Добре съм! Наистина съм… добре.
— Хубаво — кимва Соня и ме поглежда странно. — Ей сега ще ви донеса баджовете.
Главата на Сейди изплува за момент от джоба на Ед, след което отново потъва вътре. Ама какво точно прави тази жена там, за бога?!
— Лара, всичко наред ли е? — обръща се притеснен към мен кавалерът ми.
— Ами… да — смотолевям аз. — Всичко е наред, съвсем си е наред… да…
— Хиляди мълнии! — изгуква Сейди и най-сетне вдига глава. — Струваше си да погледна! Страхотна работа!
Аз ахвам и поставям ръка на устата си, а Ед ме поглежда подозрително.
— Извинявай — смотолевям. — Нещо се задавих.
— Ето че сме готови! — Соня се появява отново и подава на всеки от нас по един бадж. — Ед, мога ли да те открадна за момент от твоята дама, за да прегледаме за последен път дневния ред? — Усмихва се сковано и го отмъква.
А аз автоматично вадя телефона си за камуфлаж и се обръщам очи в очи със Сейди.
— Никога повече не прави така! Шокира ме! Направо не знаех накъде да погледна!
Сейди повдига дяволито вежди и отвръща ухилено:
— Че какво толкова?! Просто исках да задоволя любопитството си!
Изобщо не възнамерявам да питам какво би трябвало да означава пък това!
— Добре де, само че просто не го прави повече! Не искам тази жена Соня да ме помисли за пълна откачалка! Дори не си направи труда да вземе визитката ми!
— Е, и?! — свива безгрижно рамене пралеля ми. — На кого му пука какво си мисли тя?
В този момент в мен нещо прищраква. Тя още ли не може да осъзнае колко съм отчаяна? Не се ли пита защо през последните няколко дена двете с Кейт работим по тринайсет часа на ден?!
— На мен ми пука! — изкрещявам яростно и тя примигва удивено. — Сейди, защо според теб съм тук? Не разбираш ли, че се опитвам да спася бизнеса си? Не разбираш ли, че съм дошла, за да се запозная с някои важни за мен хора?! — Обгръщам с жест тълпата около нас. — До утре трябва да открия кандидат за мястото в „Леонидас спортс“! Защото ако не го направя, ще фалирам! През последните няколко дена се намирам под огромен стрес, а на теб изобщо не ти пука! Дори не си забелязала. — Тук гласът ми започва да потреперва не на последно място и заради всичките двойни кафета с мляко, които съм погълнала днес. — Както и да е. На теб ти е все тая. Прави каквото си искаш, само стой далече от мен!
— Лара… — започва Сейди, обаче аз й обръщам гръб и се насочвам към двойните врати на главната банкетна зала.
Зървам Ед и Соня на подиума. Тя му обяснява нещо за микрофона. Около мен масите бързо започват да се пълнят с делови мъже и жени. До ушите ми достигат откъслечни разговори за пазари, търговски сектори и телевизионни кампании.
Това е моят голям шанс! Хайде, Лара, давай! Поемам си дълбоко дъх, грабвам чаша шампанско от преминаващия край мен сервитьор и се приближавам към група бизнесмени, които се смеят жизнерадостно.
— Здравейте! — изчуруликвам нахакано. — Аз съм Лара Лингтън от Бюрото за набиране на управленски персонал „Л и Н“. За мен ще е удоволствие да ви дам визитката си!
— Здравейте! — отвръща любезен мъж с рижа коса.
Представя членовете на групата и аз подавам на всеки от тях визитката си. От баджовете им разбирам, че всички работят в областта на софтуерния бизнес.
— Някой от вас случайно да е в сферата на маркетинга? — питам небрежно.
Всички очи се обръщат към един русокос мъж.
— Виновен — усмихва се той.
— А не бихте ли желали да си смените работата? — изтърсвам най-неочаквано и за себе си. — Става въпрос за компания за спортни стоки, страхотни бонуси, фантастични възможности!
Настъпва тишина. Не смея да си поема дъх от напрежение. А после компанията избухва в дружен смях.
— Харесва ми стилът ви! — отбелязва червенокосият, обръща се към съседа си и изрича невинно: — Дали бихте проявили интерес към един азиатски клон за производство на софтуер, изоставащ от най-новото само с десет години?