— Какъв грижовен собственик! — влиза в роля съседа му и всички отново избухват в смях.
Те си мислят, че се шегувам. Очевидно е, че точно това си мислят.
Побързвам да се присъединя към веселбата им, обаче вътрешно се чувствам като тотален идиот. Никога няма да успея да открия подходящ кандидат за това място! За каква се мисля и аз?! След задължителното учтиво време се извинявам и се оттеглям. За да видя как към мен се приближава Ед Харисън.
— Как върви? Извинявай, че те изоставих.
— Няма проблеми. Аз просто… нали се сещаш… Създавам контакти.
— Ние сме на първа маса — отбелязва той и ме повежда към подиума.
Въпреки унинието си не мога да не се поизпъча от гордост. Първа маса на галавечерята на „Бизнес пийпъл“! Бива си ме!
— Лара, имам един въпрос — казва той, докато вървим към масата. — Моля те, не ме разбирай погрешно!
— Няма проблеми, питай — кимвам.
— Просто исках да си изясним нещо. Ти не искаш да ми бъдеш гадже. Правилно ли съм разбрал?
— Напълно — кимвам отново. — А ти не искаш да бъдеш мое гадже.
— Определено — тръсва категорично глава той. Вече сме пристигнали до нашата маса. Ед скръства ръце пред гърди и ме оглежда озадачено. — Тогава какво правим тук заедно?
— Ами… добър въпрос.
Не знам какво да му отговоря. Истината е, че логична причина за това действително не съществува.
— Приятели? — изричам колебливо.
— Приятели — повтаря несигурно той. — Всъщност наистина бихме могли да бъдем приятели.
Дръпва кавалерски стола ми и аз сядам. До приборите на всеки е поставена програма, на която в огромен курсив се мъдрят думите: ГОСТ ЛЕКТОР — ЕД ХАРИСЪН.
— Нервен ли си? — питам го.
Очите на Ед проблясват, после той се усмихва лекичко и отговаря:
— Дори и да бях, не бих си го признал.
Започвам да прелиствам програмата и сърцето ми претупва, когато откривам и собственото си име в списъка на гостите: Лара Лингтън, Бюро за набиране на управленски персонал „Л и Н“.
— Не ми приличаш на типичен ловец на глави — отбелязва Ед, проследил погледа ми.
— Така ли? — Не съм много сигурна как да реагирам на тези думи. Какъв смисъл влага той в тях — добър или лош?
— Първото, което автоматично прави впечатление, е, че не си вманиачена на тема пари — продължава той.
— Е, не бих имала нищо против да правех и повечко пари — отбелязвам напълно откровено. — Доста повечко. Но всъщност си прав — не това е целта ми. Открай време гледам на този вид работа като на… — Не довършвам, смутена от внезапната си откровеност, и замаскирам стеснението си с отпиване от виното.
Защото веднъж, когато споделих моята теория за набирането на хора с Натали, тя ми заяви, че съм луда и по-добре да си затварям устата.
— Като на какво? — настоява да знае Ед.
— Ами… като на събирането на хора, като сватосването. Нещо като да сватосаш идеалния човек с идеалната за него работа.
Ед се усмихва искрено впечатлен.
— Невероятно интересно тълкувание на тази професия! — отбелязва. — Като гледам хората наоколо, надали са много онези, които се чувстват като в любовна връзка с работата си. — И обгръща с жест присъстващите.
— Вероятно щяха да мислят по друг начин, ако работата им е най-подходящата за тях! — изричам с блеснали очи. — Ако мога да събера хората точно с онова, което искат…
— Щяха да ти викат Купидон.
— Ти ми се присмиваш!
— Нищо подобно! — поклаща глава той. — На теория идеята ти ми харесва. Но получава ли се на практика?
Въздъхвам дълбоко. Не знам защо, но усещам, че в Ед има нещо, което ме кара да сваля гарда си. Може би на мен съвсем искрено не ми пука какво мисли той за мен.
— Не особено — признавам. — Всъщност точно сега даже въобще не се получава!
— Лоша работа значи, а?
— Даже много лоша. — Отпивам поредната глътка от виното си, а когато вдигам очи, забелязвам, че Ед ме наблюдава изпитателно.
— Ти имаш партньор в бизнеса, нали?
— Точно така.
— И как реши с кого точно да станеш партньор? — пита небрежно. — Как се случи всичко?
— С Натали ли? — поглеждам го и свивам рамене. — Ами, защото ми е най-добрата приятелка, познавам я много отдавна и освен това е невероятно талантлив, страхотен ловец на глави! Някога работеше за „Прайс Бедфорд“. Сигурно си ги чувал — голяма фирма са.