— Какви ги приказваш, за бога?
— Реших да подслушам разговорите на хората — обяснява с немалка доза гордост тя. — И тъкмо започвах да си мисля, че положението е безнадеждно, когато чух една жена на име Клеър как шепне нещо на приятелката си в ъгъла. Оказва се, че не била щастлива. Игричките на властта я изтощавали. — Тук ме поглежда многозначително. — Стана ясно, че нещата на работното й място били вече толкова нетърпими, че тя мислела да напуска!
— Ясно. И значи тя е…
— Директор маркетинг, разбира се! — обявява тържествено Сейди. — Пишеше го на табелката на гърдите й. А аз знаех, че точно такъв човек търсиш — директор маркетинг. Миналия месец била спечелила някаква награда. Обаче новият й изпълнителен директор дори не я поздравил! Бил истинска свиня! — допълва доверително. — Точно затова искала и да напусне!
Преглъщам няколко пъти, опитвайки се да запазя самообладание. Директор маркетинг, който иска да си смени работата. Носител на отличие директор маркетинг, който иска да си смени работата! О, боже! Сигурно съм умряла и съм отишла в рая!
— Сейди, истина ли ми казваш?
— Разбира се! Ето я там! — отсича тя и посочва към другия край на залата.
— Дали спортува нещо? Някакви физически упражнения?
— Прасците й са стегнати! — отсича компетентно Сейди. — Веднага ги забелязах.
Хуквам към най-близкото табло със списъка на гостите и плъзвам поглед по него. Клеър… Клеър…
— Клеър Фортескю, директор маркетинг в „Шепърд Хоумс“?! — възкликвам, без да вярвам на очите си. — Ама тя беше включена в последния ми списък! Исках да говоря с нея, но не успях да се свържа!
— Може, обаче сега е тук! Хайде, ела! Ще ти я покажа!
Сърцето ми бие като лудо, докато прекосявам претъпканата зала и оглеждам лицата в търсене на такова, което да ми заприлича като на някоя Клеър.
— Ето там! — посочва Сейди жена с очила във вечерна рокля в царско синьо. Къса тъмна коса, бенка на носа и не особено височка. Вероятно изобщо нямаше да я забележа, ако Сейди не ми я беше показала.
— Здравейте! — изричам, тръгвайки директно към нея. — Клеър Фортескю?
— Да? — поглежда ме стреснато тя.
— Може ли да разменим няколко думи, моля?
— Ами… разбира се. — С доста озадачено изражение на лицето Клеър Фортескю се оставя да я отвлека в ъгъла.
— Здравейте — повтарям и й се усмихвам смутено. — Казвам се Лара и съм консултант по намиране на работа. За мен е удоволствие да се запозная с вас, защото отдавна искам да го направя! Имате превъзходна репутация в нашите среди!
— Така ли? — поглежда ме подозрително тя.
— Естествено! Но преди всичко искам да ви поздравя за неотдавнашното ви отличие!
— О! — Ушите на Клеър Фортескю порозовяват от смущение. — Много благодаря!
— В момента търся човек за поста директор маркетинг — продължавам, като дискретно снишавам глас. — И просто исках да ви уведомя за това. Става въпрос за една многообещаваща спортна компания с огромен потенциал, за която смятам, че вие сте перфектният избор! Просто по-добра от вас не мога да си представя! — Правя съответната пауза, след което допълвам небрежно: — Но вие, разбира се, може би се чувствате добре на сегашното си работно място…
Настъпва тишина. Не мога и да си представя какво става зад очилата на Клеър Фортескю. Тялото ми е толкова вцепенено, че дори не мога да си поема дъх.
— Всъщност от известно време обмислям промяна — изрича накрая тя, но толкова тихо, че едва успявам да я чуя. — Предложението ви би могло и да ме заинтересува. Но ситуацията би трябвало да бъде подходящата! — Тук ме пронизва с поглед. — Не смятам да се компрометирам! Имам си стандарти!
Не знам как, но успявам да се задържа на крака. Божичко! Предложението я интересува и наистина е безкомпромисна!
— Разбира се! — усмихвам се широко. — Какво ще кажете да ви звънна утре сутрин? Или ако можете да ми отделите няколко минути сега, бихме могли да поговорим? Набързичко?
Моля те… моля те… моля те!
Десет минути по-късно се връщам към първа маса, замаяна от щастие. Тя още утре ще ми изпрати професионалната си автобиография! И някога е играла дясно крило в хокея! Перфектният човек за тази работа!
Докато вървим обратно към масата, Сейди изглежда по-щастлива и от мен.
— Знаех си! — не спира да повтаря. — Знаех си, че тя е най-подходящата!