Выбрать главу

Всички проследяваме как русата жена избира карта, оглежда я известно време, след което изрича решително:

— Избрах!

— Триъгълник е! — обажда се Сейди, очевидно заинтригувана. Носи се зад гърба на русата жена и се взира в картата. — А аз си мислех, че ще избере цветето.

— Отпуснете се! — инструктира Великият Фиренцо и се концентрира върху жената. — Дългогодишното ми обучение в страните от Изтока ми е помогнало да се синхронизирам с мисловните вълни на човешкия мозък. Само Великият Фиренцо е в състояние да проникне в човешкия мозък до такава степен! Не се съпротивлявайте, красива мадам! Позволете на Фиренцо да проникне в мислите ви! Обещавам… — отново следва зъбатата му усмивка — … че няма да боли!

Пфу! Очевидно този се мисли за голяма работа. Обаче не знае, че е пълен мазник! На всичкото отгоре е и сексист!

— Само Великият Фиренцо притежава подобни сили! — повтаря с драматичен тон той и пак оглежда масата. — Само Великият Фиренцо може да извърши подобен подвиг! Само Великият Фиренцо може…

— Всъщност аз също го мога! — провиквам се внезапно аз.

Сега ще му покажа аз на кого умът му е по-слаб!

— Какво?! — стрелва ме неодобрително фокусникът.

— Аз също мога да комуникирам с умовете на хората. И вече знам коя карта избра тя!

— Моля ви, госпожице! — усмихва ми се маниашки мазникът. — Не прекъсвайте работата на Великия Фиренцо!

— Просто го отбелязвам като факт — свивам безгрижно рамене аз. — Че вече знам коя карта избра тя.

— Не може да знаете! — намесва се русата жена с агресивен тон. — Не бъдете смешна! Разваляте удоволствието на всички! Да не би да е прекалила с шампанското? — Последният въпрос беше зададен на Ед.

Ама че наглост!

— Напротив, знам! — изричам възмутено. — Ако желаете, ще ви го нарисувам! Някой има ли химикалка? — Мъжът вляво от мен ми подава химикалка и аз започвам да рисувам избраната от нея фигура на салфетката си.

— Лара — прошепва дискретно в ухото ми Ед, — какво точно правиш, ако смея да попитам?

— Магия! — отсичам уверено. Завършвам триъгълника си и подавам салфетката на русокоската срещу мен. — Права ли съм?

Русокоската зяпва. Поглежда ме ококорено, след това отново свежда очи към салфетката.

— Тя не лъже! — обявява, обръща картата си към присъстващите на масата и всички ахват. — Как го направихте?

— Казах ви, мога да правя магии! Аз също имам мистични сили, дарени ми от Изтока. Наричат ме „Великата Лара“. — Намигвам на Сейди и тя се изкисква.

— Да не би да сте член на Магическия клуб? — провиква се раздразнено Великият Фиренцо. — Защото нашият устав изисква…

— Не членувам в никакъв клуб — отговарям любезно. — Но пък умът ми е доста силен, както вероятно ще установите всички. За жена!

Великият Фиренцо се нацупва и започва да си събира арсенала от масата ни.

Поглеждам към Ед, който повдига тъмните си вежди и пита:

— Изключително впечатляващо! Как го направи?

— Вече ти казах — с магия — отговарям.

— Великата Лара значи, а?

— Аха! Точно така ме наричат учениците ми. Но ти можеш да ме наричаш просто „Ваше Величество“.

— Ваше Величество! — Устните му потреперват и за първи път виждам по лицето му да се разлива усмивка. Истинска, искрена усмивка.

— Боже господи! — възкликвам и го соча с пръст. — Ти се усмихна! Господин Американски сърдитко можел да се усмихва!

Опа! Май наистина съм попрекалила с шампанското. Нямах намерение да го наричам „господин Американски сърдитко“ на глас. За момент Ед изглежда напълно втрещен, но само след секунда просто вдига рамене — с обичайното каменно изражение.

— Извинявай, беше грешка — казва. — Няма да се повтори.

— Хубаво! — кимвам. — Защото току-виж на лицето ти му станало нещо с подобни усмивки!

Ед не отговаря и за момент се зачудвам дали пък не прекалих със сарказма. Защото той всъщност изглежда доста сладко и нямам никакво желание да го обиждам.

Внезапно дочувам как някакъв надут тип в бял смокинг боботи на приятеля си:

— Всичко е въпрос на изчисляване на вероятностите, нищо повече! Всеки от нас е в състояние да изчисли вероятността някой да избере триъгълника! С малко повече практика…

— Не можете! — прекъсвам го с възмутен тон. — Добре! Ще ви демонстрирам нещо по-сложно! Напишете нещо — каквото и да е. Може да бъде фигура, име, число. Аз ще прочета мислите ви и ще ви кажа какво сте написали!