— Много добре! — кимва мъжът и оглежда масата с поглед, с който сякаш иска да каже: „Ще се включа в играта й“. Вади химикалка от джоба си и допълва: — Ще използвам салфетката си.
Смъква салфетката в скута си, така че никой да не може да я види. Аз подканвам с поглед Сейди, която всъщност не се нуждае от покана, за да заиграе — плъзва се тихо зад гърба на мъжа с белия смокинг и се привежда над него.
— Той пише… „Сезони на мъгли и зрели плодове“. — Сбърчва нос и добавя: — Отвратителен почерк!
— Добре! — Надутият бял смокинг покрива салфетката си с ръка и вдига очи към мен. — Кажете ми каква фигура съм нарисувал!
Аха, и ще ми се прави на хитряга!
Усмихвам му се сладко и вдигам към него ръце — точно както беше направил Великият Фиренцо.
— Сега Великата Лара ще прочете мислите ви! Фигура, казвате… Хммм… Каква ли фигура би могло да е това? Кръг… квадрат… Явява ми се квадрат…
Надутият поглежда самодоволно мъжа до него. Да, мисли се за голям умник, но скоро ще му скърша крилете!
— Отворете мозъка си към мен, господине! — поклащам укорително глава. — Освободете се от мислите в стил „Аз съм по-добър от всички на тази маса!“. Блокирате ме!
Мъжът се изчервява като домат.
— Ама аз… — започва.
— Хванах го! — провиквам се внезапно. — Прочетох мислите ви и веднага ви казвам, че не сте нарисували фигура! Никой не може да измами Великата Лара! На салфетката ви пише… — Правя ефектна пауза. Приисква ми се да имах барабанче. — „Сезони на мъгли и зрели плодове“! Покажете салфетката си на всички, ако обичате!
Ха! Надутият бял смокинг изглежда така, сякаш току-що е погълнал жива риба! Бавно, много бавно вдига салфетката си и я обръща към хората на масата. Около мен се разнасят ахкания и охкания. Следват аплодисменти.
— Мамка му! — възкликва крайно невъзпитано мъжът до него. — Как го направихте? — Обръща се към масата и започва да пелтечи: — Няма начин да го е видяла!
— Това е някакъв номер — промърморва надутият, но вече със значително по-малка доза убеденост.
— Направете го пак! С някой друг! — подканя ме мъжът срещу нас и се обръща към съседната маса: — Хей, Нийл, трябва да видиш това! Как се казвахте, госпожице?
— Лара! — изричам гордо. — Лара Лингтън!
— Къде сте се обучавали? — Това е Великият Фиренцо, който най-неочаквано отново се е материализирал до мен и ми диша във врата. — Кой ви научи на това?
— Никой — свивам рамене. — Казах ви — просто имам специални сили. Женски сили! Което означава, че са особено силни! — Така му се пада на копелето!
— Хубаво, щом така желаете! — срязва ме той. — Но да знаете, че незабавно ще се оплача на профсъюза от вас!
— Лара, да тръгваме! — Това пък е Сейди, която е доплувала до мен и гали гърдите на Ед с ръка. — Искам да танцувам! Хайде!
— Само още няколко номера! — промърморвам тихичко, забелязвайки, че около масата ни започват да се трупат хора, за да гледат. — Погледни всичките тези хора! Мога да разговарям с тях, да им дам визитката си, да завържа няколко познанства…
— Твоите познанства не ме интересуват! — нацупва се тя. — Искам да разтръскам морна трътка!
— Само още няколко! — изричам, скрита зад чашата си с вино. — И после отиваме! Обещавам ти!
Ала се оказвам толкова търсена, че докато се обърна, изминава близо час. Всички искат да им разчета мислите. Всички в залата вече знаят името ми! Великият Фиренцо си обра партакешите и се изнесе. Малко ми е гадно заради него, но да не е бил толкова гаден към жените! Така му се пада!
Масите наоколо са избутани встрани, напред са изнесени столове и всички гости са се стълпили около мен. Постепенно усъвършенствам номера си. Влизам в малка странична стаичка, човекът си написва каквото иска и го показва на публиката. После аз излизам и отгатвам какво е написал. Вече познах имена, дати, библейски цитати и рисунка на Хоумър Симпсън6. (Сейди ми я описа толкова добре, че успях да се сетя.)
— А сега — обявявам тържествено и оглеждам тълпата около мен — Великата Лара ще извърши един още по-голям подвиг! Ще разчета мислите на… петима наведнъж!
От гърдите на всички се изтръгва доволен възглас и следват аплаузи.
— Аз! — втурва се напред едно момиче. — Нека да съм аз!
— И аз! — скача друго.
— Седнете на тези столове! — махвам царствено аз. — Сега Великата Лара ще се оттегли, а после ще се върне, за да разчете мислите ви!