Поемам си дълбоко дъх. Не мога да стоя тук цял живот, я! Трябва да събера смелост и да се изкача до върха. Правя една голяма крачка, като поставям крака си на предпоследния стол от върха. Ала когато премествам тежестта си върху него камарата се накланя толкова много, че не успявам да сдържа писъка си.
— Лара! — Вратата се отваря с трясък и се появява Ед. — Какво, по дяволите…
— Помооощ!
Камарата столове се срива.
Знаех си, че изобщо не трябваше да местя крак, ама…
— Господи! — втурва се към мен той.
Не че точно ме хваща, а по-скоро омекотява падането ми с главата си.
— Ооох!
— Олелеее! — тупвам на пода.
Ед грабва ръката ми и ми помага да се изправя на крака, а после с болезнена гримаса разтрива гърдите си. Имам чувството, че май съм го сритала при падането си.
— Извинявай — промърморвам.
— Но какво правиш, за бога? — вторачва се невярващо в мен той. — Да не би да има някакъв проблем?
Поглеждам многозначително към вратата, от която се вижда банкетната зала. Той веднага я затваря и се обръща към мен вече с по-мек тон:
— Какво става?
— Не мога да правя магии — смотолевям, вторачена в краката си.
— Какво?!
— Не мога да правя магии! — повтарям и го поглеждам отчаяно.
Ед ме оглежда неуверено и промърморва:
— Ама ти… нали досега…
— Да, знам. Досега можех. Но вече не мога!
В продължение на няколко секунди Ед Харисън ме оглежда безмълвно. Очите му проблясват, когато срещат моите. Изглежда адски сериозен, като че ли някоя огромна международна корпорация е изправена пред банкрут и той в момента обмисля план за спасението й.
Същевременно — и незнайно защо — изглежда така, сякаш всеки момент ще избухне в смях.
— Искаш да ми кажеш, че твоите мистериозни източни сили за разчитане на човешките мисли са те напуснали? — изрича накрая.
— Да — отронвам тихо аз.
— И да имаш някаква представа защо?
— Не. — Свела глава, аз потътрям крак на пода като провинила се ученичка.
— В такъв случай просто излез и го кажи пред всички!
— Не мога! — извивам ужасено. — Всички ще си помислят, че съм ги измамила! Нали досега бях Великата Лара?! Не мога просто да изляза и да кажа: „Извинявайте, но повече не мога да чета мисли!“.
— Разбира се, че можеш!
— Не мога! — тръсвам глава. — Нищо не мога! Трябва да тръгвам! Трябва да избягам!
И тръгвам обратно към пожарния изход, обаче Ед ме сграбчва за ръката и твърдо отсича:
— Никакво бягане! Не си го и помисляй! Обърни ситуацията в твоя полза! Можеш да го направиш! Хайде!
— Ама как? — ококорвам се аз.
— Поиграй си с тях! Поднеси им представление! Може и да не можеш да разчетеш мислите им, но със сигурност можеш да ги разсмееш! Така, когато после си тръгнем, ти ще си останеш Великата Лара — за всички присъстващи! — Поглежда ме с присвити очи и добавя: — А ако си тръгнеш сега, ще бъдеш запомнена само като Великия провал!
Прав е. Никак не ми е приятно, че е прав, но си е така.
— Окей! — кимвам накрая. — Ще го направя!
— Имаш ли нужда от още време?
— Не. Починах си достатъчно. Просто искам да свършвам с това и да си тръгваме.
— Ясно. После си тръгваме! — По устните му отново потрепва лека усмивка. — Късмет!
— Благодаря! — Иска ми се да допълня: „Усмивките станаха две!“, но не го правя.
Ед прекосява с широки крачки прага и аз поемам след него. Не знам как, но успявам да държа главата си високо вдигната. Сред тълпите се носи жужене, което автоматично стихва при моята поява и е заменено от шумни аплодисменти. Някъде отзад се дочуват и подсвирквания, а няколко телефона ме снимат. Отсъствах толкова дълго, че сигурно вече тръпнат в очакване на феноменален, грандиозен финал.
Петте жертви са насядали в редичка пред мен, всеки хванал лист и химикалка. Усмихвам им се последователно, след което оглеждам тълпата и започвам:
— Дами и господа, моля да ме извините заради дългото отсъствие! Все пак тази вечер ми се наложи да разчета десетки мисли. И, честно да ви кажа… шокирана съм от наученото! Шокирана! Вие! — Извъртам се на пета и соча първото момиче, което е притиснало листа до гърдите си. — Безсъмнено знам какво сте нарисувала. — Махвам небрежно с ръка, сякаш онова, което е нарисувала, няма никакво значение. — Но далеч по-интересен от него е фактът, че в офиса ви има един мъж, по когото вие непрекъснато въздишате! Не отричайте!