Изминаваме още няколко крачки и Ед внезапно пита:
— И ти послуша ли съвета на баща си?
— О… ами… — Отмятам коса, като избягвам да го поглеждам в очите. — Долу-горе.
Ед се заковава на място, поглежда ме съвсем сериозно и пита:
— Ти наистина ли успя в това продължаване напред? Лесно ли ти беше? Защото за мен определено не е!
Прочиствам гърло, за да печеля време. Всъщност какво съм направила аз не е толкова важно, нали? Така де!
— Според мен съществуват много дефиниции на продължаването напред — изричам, като се старая да запазя мъдрия си наставнически тон. — Вариациите са безброй. Всеки трябва да продължи напред по свой собствен начин.
Не съм съвсем сигурна, че искам да продължавам този разговор. Може би точно сега е моментът да си хванем такси.
— Такси! — вдигам ръка към едно преминаващо такси, но то профучава край нас и не спира, въпреки че лампичката му светеше в зелено. Мразя, когато правят така!
— Позволи на мен! — предлага си услугите кавалерът ми и излиза напред.
Аз пък вадя мобилния си телефон. Има една доста добра таксиметрова компания с миниколички, която използвам. Може пък да се съгласят да дойдат, за да ни вземат. Пъхвам се в един вход, за да намаля околния шум, набирам номера и зачаквам. За да установя, че всичките им таксита са заети и ще трябва да почакам най-малко половин час.
— Няма да стане — изричам и излизам отново на тротоара. Заварвам Ед, напълно вцепенен, до бордюра. Дори не се опитва да спре такси. — Какво става, не спират ли? — питам озадачено.
— Лара — изрича той и когато се обръща, забелязвам, че погледът му е станал стъклен. Този човек да не би да се друса? — Мисля, че трябва да отидем на танци!
— Какво?! — ококорвам се аз.
— Мисля, че трябва да отидем на танци — повтаря. — Това ще бъде най-добрият начин да завършим вечерта! Ей сега ми хрумна!
Направо не мога да повярвам! Сейди. Отново!
Завъртам се на пета и започвам да оглеждам тъмнината около нас. Накрая я зървам — носи се във въздуха край близката улична лампа.
— Ти! — провиквам се вбесено, обаче Ед като че ли изобщо не забелязва.
— Тук наблизо има един нощен клуб — казва. — Хайде, да потанцуваме малко! Впрочем идеята е страхотна! Питам се как не можах да се сетя за това по-рано?!
— А ти откъде знаеш, че наблизо има нощен клуб? — срязвам го безцеремонно. — Нали изобщо не познаваш Лондон!
— Да бе, вярно! — кимва той и ме поглежда объркано. — Не знам защо, но сега съм сигурен, че тук, наблизо, има нощен клуб! — Посочва. — Ето там, третата врата вляво. Трябва да проверим!
— С удоволствие! — изричам мило. — Но първо трябва да проведа един телефонен разговор. Още сега! — Поглеждам многозначително към Сейди. — Защото ако не проведа този разговор, няма да бъда в състояние да танцувам!
С нацупена физиономия Сейди благоволява да се приземи на тротоара, а аз се престорвам, че набирам номер на телефона си. Толкова съм й ядосана, че направо не знам откъде да започна.
— Как можа да ме оставиш така?! — изричам с едва сподавен гняв. — Провалих се!
— Нищо подобно, справи се много добре! Наблюдавах те.
— Ти беше там?
— Почувствах се доста зле — отбелязва Сейди и поглежда уж разсеяно над рамото ми. — Върнах се, за да проверя дали си добре.
— Е, много благодаря! — просъсквам саркастично. — Много ми помогна! А сега какво е всичко това? — И кимвам по посока на Ед.
— Просто искам да танцувам — изрича тя отбранително. — Наложи се да прибягна до крайни мерки!
— Но какво си му сторила, за бога? Изглежда като ударен от гръм!
— Отправих някои… заплахи… — отвръща неопределено пралеля ми.
— Заплахи ли?
— Не ме гледай така! — нахвърля се най-внезапно тя върху мен. — Нямаше да ми се наложи да го правя, ако ти не беше такава егоистка! Знам, че кариерата ти е важна за теб, обаче аз искам да отида на танци! На истински танци! Знаеш го много добре! Нали точно затова всички сега сме тук? Тази вечер би трябвало да бъде моята! Обаче ти я обсебваш и за мен изобщо не идва ред! Не е честно!
Звучи така, сякаш всеки момент ще се разплаче. И внезапно аз се изпълвам с чувство за вина. Да, това наистина трябваше да е нейната вечер, а аз някак си й я отнех.
— Окей, права си. Хайде, да отиваме на танци тогава!
— Прекрасно! Ще си прекараме толкова добре! — възкликва тя, светкавично възвърнала доброто си настроение. — Насам! — И ме повежда по някакви тесни улички на квартал „Мейфеър“, където никога не съм идвала. — Почти стигнахме! Ето!