Озоваваме се пред дупка с име Танцов клуб „Фенерите“. Никога не съм чувала за нея. На входа стоят двама старчоци, полузаспали, и ни пускат вътре без никакви въпроси.
Слизаме по потънала в сумрак дървена стълба, за да се озовем във възголемичка зала с червен килим, полилеи, дансинг, бар и двама юначаги в кожени панталони, потънали в мирова скръб на бара. Диджеят на подиума е пуснал парче на Дженифър Лопес. Никой не си прави труда да си надигне задника.
Това ли е най-доброто, което Сейди е могла да открие?
— Слушай, Сейди! — промърморвам, когато Ед се отдалечава към обляния в неонова светлина бар. — Има и по-добри клубове от този! Ако толкова много искаш да танцуваш, можем да отидем в някое по-оживено…
— Здравейте! — прекъсва ме нечий глас.
Обръщам се и виждам пред себе си елегантна жена с високи скули, в средата на петдесетте, облечена с черно трико и къса копринена поличка. Посребрената й рижа коса е вдигната в стегнато кокче, очната й линия е поставена накриво, а в очите й се чете притеснение.
— Вие ли сте за урока по чарлстон?
Урок по чарлстон ли?
— Много се извинявам — продължава жената. — Едва сега си спомних, че отдавна имате записан час. — Едва сподавя прозявката си и допълва: — Лара, нали така беше? Е, поне сте облечена с най-подходящите дрехи за танца!
— Извинете ме за момент! — изричам с усмивка, вадя телефона си и се обръщам към Сейди. — Какво си направила? Коя е тази?
— Имаш нужда от уроци! — отсича безцеремонно пралеля ми. — А това е учителката. Живее в малка стая над бара. Обикновено дава уроци през деня.
— И ти си я събудила, така ли? — вторачвам се изумено в нея аз.
— Очевидно съм забравила да впиша часа в бележника си — тъкмо казва жената, когато се обръщам. — Иначе изобщо не е в мой стил… Добре че все пак се сетих навреме! Най-внезапно ми просветна, че сигурно вече ме чакате тук!
— Наистина! — отбелязвам, като поглеждам ядосано Сейди. — Човешкият мозък е странна машинка!
— Ето и питието ти — чувам гласа на Ед, който се появява до мен. — Коя е тази жена?
— Аз съм учителката ви по танц. Казвам се Гейнор. — Подава ръка и макар и леко объркано, Ед я поема. — Отдавна ли се интересувате от чарлстон?
— Чарлстон ли? — поглежда ме слисано Ед.
Идва ми да се разкискам истерично. Истината е, че Сейди винаги получава каквото иска. И тъй като сега иска от нас да танцуваме чарлстон, значи ще танцуваме чарлстон. Дължа й го, нищо не ми пречи да го направя веднага.
— Е? — подканвам закачливо Ед. — Готов ли си?
Проблемът при чарлстона е в това, че е доста по-енергичен, отколкото си мислех. И че е доста сложен танц. И че изисква перфектна координация. Само след час всичко ме боли — и ръцете, и краката. Танцът е наистина безмилостен. Много по-ефективен от часовете ми по каланетика. Прилича на тренировка за маратон.
— И напред, и назад… — напява учителката по танци. — И завъртете тези крака…
Не мога повече да си въртя краката! Имам чувството, че само едно завъртане повече — и ще изпаднат. Продължавам да бъркам ляво и дясно и да удрям горкия Ед. Без да искам, разбира се.
— Чарлстон, чарлстон… — носи се музиката и изпълва клуба с енергичния си ритъм.
Двамата образи с кожените панталони ни зяпат като изпаднали в транс. Очевидно тук са свикнали вечер да има уроци по танци. Но по думите на Гейнор хората се натискат предимно за салса. Не била давала урок по чарлстон от близо петнайсет години и доколкото схващам, в момента е във възторг, че отново й се отдава подобен шанс.
— И стъпка, и ритване… размахайте ръце… много добре!
Размахвам ръце толкова ожесточено, че вече не ги чувствам. Ресните на роклята ми се люлеят шумно напред-назад. Ед съсредоточено кръстосва ръце пред коленете си. От време на време ми се ухилва, когато погледите ни се срещнат, но е твърде концентриран върху задачата си, за да говори. Впрочем оказва се доста чевръст в краката. Впечатлена съм!
Хвърлям поглед и на Сейди, отдадена блажено на танца си. Възхитителна е! В пъти по-добра от учителката. Краката й се въртят толкова бързо напред-назад, че не мога да ги хвана, знае милиони различни стъпки и като че ли никога не се задъхва.
Е, ако трябва да бъдем честни, не че има някакъв дъх вече.