Така де.
— Чарлстон, чарлстон…
Сейди улавя погледа ми, ухилва се щастливо и отмята възторжено глава. Няма съмнение, че е минало доста време, откакто за последен път е търкала дансинга. Давам си сметка, че трябваше да изпълня желанието й много по-рано. Чувствам се отвратително, че се проявих като такава егоистка. Решавам, че от тук нататък всяка вечер ще танцуваме чарлстон. И ще направим всичките й любими неща от двайсетте.
Единственият проблем е, че на чорапа ми се пусна бримка. Едва поемаща си дъх, аз се насочвам към края на дансинга. Сега най-важното, което ми оставя да направя, е по някакъв начин да уредя Сейди да танцува с Ед. Да ги оставя само двамата. Така ще направя вечерта й наистина перфектна.
— Добре ли си? — Ед ме е последвал.
— Да, няма проблеми. — Попивам потното си чело със салфетка. — Трудна работа!
— Справихте се много добре! — възкликва Гейнор, присъединила се към нас и във внезапен изблик на възторг, грабва ръцете и на двама ни и възкликва: — Вие сте много обещаващи като двойка! Мисля, че можете да стигнете много далеч! Ще се видим ли пак следващата седмица?
— Ами… може би — смотолевям, като не смея да погледна към Ед. — Ще ви се обадя.
— Ще оставя музиката! — провиква се ентусиазирано тя. — Можете да продължавате да се упражнявате!
Когато тя се оттегля с танцови стъпки през дансинга, аз сръгвам Ед и го подкачам:
— Хей, искам да те погледам! Върви да потанцуваш сам за малко!
— Ти луда ли си?!
— Моля те! Ти по-добре правиш онова нещо с кръстосването на ръцете! Искам да проследя как го правиш! Моляяя!
Подбелвайки закачливо очи, Ед се насочва сам към дансинга.
— Сейди! — просъсквам и соча с очи Ед. — Бързо! Партньорът ти те чака!
Очите й се разширяват, когато осъзнава какво имам предвид. Само след стотни от секундата тя е вече срещу него, вдигнала щастливо глава.
— Да, ще се радвам да потанцувам с вас! — чувам я да казва. — Много благодаря за поканата!
И когато Ед започва да тресе крака напред и назад, тя постига пълен синхрон с него. Изглежда безумно щастлива. Изглежда напълно на мястото си. Ръцете й са на раменете му, гривните й проблясват под светлините на бара, перото на главата й подскача, музиката се носи наоколо… Все едно гледам стар черно-бял филм.
— Достатъчно! — провиква се внезапно Ед. — Трябва ми партньорка!
И за мой огромен ужас той минава право през Сейди, насочвайки се към мен.
Виждам как по лицето й се изписва шок. Обръща се и съкрушено го наблюдава как напуска дансинга. Приисква ми се и той да можеше да я види, и той да знаеше…
— Съжалявам! — оформям с устни към Сейди, когато Ед ме повлича към дансинга. — Много, ужасно съжалявам!
Танцуваме още малко, след което се връщаме на масата. Чувствам приятна възбуда — никога не бях танцувала по този начин. Ед също изглежда в добро настроение.
— Ед, вярваш ли в ангели-пазители? — питам го внезапно. — Или в призраци? Или в духове?
— В нито едно от изброените — отговаря делово той. — Защо?
Аз се привеждам към него и поверително прошепвам:
— Ами какво ще кажеш, че точно тук, в тази зала, има един ангел-пазител, който страхотно си пада по теб?
Ед ме поглежда странно и после пита:
— Да не би тук изразът „ангел-пазител“ да е евфемизъм за „мъжка проститутка“?
— Не, разбира се! — разсмивам се аз. — Окей, забрави!
— Прекарах си много добре! — отсича той, пресушава чашата си и ми се усмихва.
Истинска, пълнокръвна усмивка: присвити очи, отпуснато чело, всичко! Идва ми да извикам: „Джеронимо! Получи се най-сетне!“.
— Аз също — отговарям на глас.
— Не предполагах, че вечерта ще завърши по този начин — казва той и оглежда стария клуб. — Но мисля, че се получи страхотно!
— Да, по-различно от обикновено — кимвам.
Той разпечатва пакетче фъстъци и ме черпи, а аз го гледам как започва да дъвче гладно. Въпреки че вече изглежда доста по-отпуснат отпреди, по челото му все още се забелязват тънки бръчици.
И нищо чудно. Със сигурност има много поводи да се мръщи. Не мога да не изпитам съчувствие към него, когато се сещам за историята му. Дошъл е съвсем сам в непознат град, за да работи. И просто тика живота си, седмица след седмица, без изобщо да му се зарадва. Вероятно наистина не беше зле, че дойдохме да танцуваме. Сигурно това му е първото забавно преживяване от месеци насам.
— Ед! — възкликвам внезапно. — Какво ще кажеш да те разведа из града? Трябва да видиш Лондон! Би било престъпление да си бил тук и да не го познаваш! Ще те разведа. Какво ще кажеш през уикенда, а?