— С удоволствие! — отвръща той с неподправен възторг. — Много благодаря за поканата!
— Няма защо! — махвам ръка. — Ще се уговорим по имейла!
Усмихваме се един на друг и аз пресушавам моето питие. (Поръчах точно онова, което ме накара Сейди, и, честно да си призная, отвратително е!)
Ед поглежда часовника си.
— Е, готова ли си да тръгваме? — пита.
Поглеждам към дансинга. Сейди продължава да си танцува. Размахва ръце и крака без никакви признаци за умора. Сега разбирам защо момичетата през двайсетте са били толкова кльощави.
— Да тръгваме! — кимвам. Сейди винаги може да ни настигне.
Излизаме и се озоваваме във вълшебната лондонска нощ. Уличните фенери са запалени, от тротоарите се надига обичайната фина мъгла и наоколо не се вижда жива душа. Насочваме се към ъгъла и след няколко минути успявам да спра две таксита. Усещам, че вече потрепервам под тънката си рокля и изтърканото наметало. Ед ме настанява в първото такси, задържа вратата и се навежда.
— Благодаря, Лара! — изрича по онзи негов типичен, официален начин, който, впрочем, като че ли започва да ми харесва. — Вечерта беше страхотна! Прекарах си… невероятно!
— Много се радвам! — кимвам и оправям шапчицата си, която се е килнала встрани.
По устните на Ед пробягва игрива усмивка.
— Е, да си сложа ли гетите за разходката из града? — пита.
— Непременно! — кимвам с престорена сериозност. — И не забравяй цилиндъра!
Ед се засмива. Мисля, че това е първият път, когато го чувам да се смее с глас.
— Лека нощ, момиче на двайсетте! — изрича.
— Лека нощ! — кимвам, затварям вратата и таксито се изгубва в лондонската мъгла.
Седемнайсета глава
На следващата сутрин съм като замаяна. В ушите ми кънти чарлстон, а пред очите ми непрекъснато се редят картини на моето превъплъщение като Великата Лара. Всичко, преживяно снощи, ми изглежда като сън.
Само дето не е сън, защото когато пристигам на работа, в електронната ми поща вече ме чака професионалната автобиография на Клеър Фортескю. Бинго!
Очите на Кейт стават като понички, докато принтирам прикачения файл от имейла.
— Коя, за бога, е тази? — възкликва асистентката ми, надничайки над рамото ми. — Виж, има магистърска степен по бизнес администрация! И дори е спечелила награда!
— Да, знам! — махвам небрежно. — Тя е директор маркетинг от най-високите етажи, носителка на множество награди! Снощи се запознахме. Отива направо в краткия списък за „Леонидас спортс“!
— А на нея известно ли й е, че отива в краткия списък? — поглежда ме подозрително Кейт.
— Разбира се! — срязвам я аз и леко се изчервявам. — Как няма да й е известно?!
Към десет сутринта списъкът е финализиран и изпратен директно на страховитата Джанет Грейди. Аз се отпускам изтощено на стола си и се ухилвам на Кейт, която незнайно защо се взира в нещо на монитора си.
— Знаеш ли, открих твоя снимка! — обяснява. — От галавечерята снощи. Пише: „Лара Лингтън и Ед Харисън пристигат на галавечерята на «Бизнес пийпъл».“ — Поглежда ме озадачено и допълва: — Кой е той, между другото? Нали каза, че сте се събрали отново с Джош?
— О, така е! — отсичам веднага. — Ед е просто… познат по служебна линия.
— Аха, ясно! — кимва Кейт, но продължава да се взира със замечтан поглед в монитора. — Иначе е доста готин, не мислиш ли? Така де, не че Джош не е! — побързва да се поправи. — Но по различен начин.
Ама че глупост! Тази жена няма никакъв вкус! Джош е милиони пъти по-красив от Ед. Което ми напомня, че от известно време не съм го чувала. Най-добре ще бъде да му се обадя — просто за всеки случай. Може пък телефонът му да се е повредил и той да ми изпраща имейли и да се чуди защо не му отговарям. Така де!
Изчаквам Кейт да се изнесе към тоалетната, за да остана насаме, след което набирам служебния телефон на Джош.
— Джош Барет.
— Здравей, аз съм! — изричам нежно. — Как беше пътуването?
— О, здрасти! Страхотно.
— Липсваше ми!
Пауза. Почти съм сигурна, че Джош казва нещо в отговор, но не мога да чуя нищо.
— Чудех се да не би телефонът ти да се е повредил — допълвам. — Защото от вчера сутринта не съм получавала никакви есемеси от теб. Ти получи ли моите?