Вторачвам се в нея, изпълнена с противоречиви чувства. През цялото това време бях концентрирана само върху едно — да открия огърлицата. И напълно забравих да взема предвид нещата отвъд нея!
— Обърни! — заповядва нетърпеливо пралеля ми, фиксирана върху статия за Кейти Холмс. — Обърни, бързо!
Взех твърдо решение, че този път няма да предам Сейди. За нищо на света! В мига, в който зърна проклетата огърлица, я грабвам. Ако ще и да е на нечий врат! Ако ще и да се наложи да го поваля на пода! С всяка следваща крачка, която ме води към хотел „Сандърстед“, се навивам все повече. Краката ми сами си подскачат, а ръцете ми са в позиция за грабване.
— Дръж очите си отворени! — просъсквам на Сейди, докато минаваме през пустото бяло фоайе на хотела.
Пред нас вървят две кльощави девойчета в минижупи и на високи токчета. Насочили са се към двойни врати, украсени с крилца от розова коприна и хелиеви балони във формата на пеперудки.
Това трябва да е мястото!
Когато приближавам залата, зървам цяло ято добре облечени момичета, които щъкат напред-назад и обръщат чаша след чаша шампанско под звуците на дискретна музика. Центърът на залата е зает от пътеката за ревюто. Над нея виси наниз сребристи балони, а от двете й страни са подредени по няколко редици столове с копринена тапицерия.
Изчаквам търпеливо реда си, докато отметнат момичетата пред мен, след което пристъпвам пред русо момиче в розова бутикова рокличка. То държи клипборд, а когато вдига очи към мен, ме дарява с хладна усмивка.
— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожо?
— Да — кимвам. — Тук съм за ревюто.
Момичето оглежда неодобрително моя чисто черен тоалет. (Прави панталони, блузка, късо сако. Подбирала съм го много старателно — нали всички фенове на модата носят черно?!)
— Фигурирате ли в списъка? — пита.
— Разбира се. — Бръквам в чантата си, за да й покажа поканата си. — Аз съм братовчедката на Диаманте.
— О, братовчедката! — Усмивката й се смръзва още повече. — Прекрасно.
— Всъщност много бих искала да поговоря с нея още преди шоуто. Да знаете случайно къде мога да я намеря?
— Опасявам се, че Диаманте е много ангажирана… — започва заучената си реплика момичето.
— Спешно е! На всяка цена трябва да я видя! Веднага! Между другото, имам и пропуск за района зад кулисите! — И навирам под носа й ВИП картата си. — Мога и сама да си я издиря. Но ако ми кажете точно къде се намира, много ще ми помогнете!
— Окей — изрича момичето след кратка пауза. Вади миниатюрен, инкрустиран със скъпоценни камъни телефон, и набира номера. — Някаква братовчедка иска да се срещне с Диаманте. При теб ли е? — После се престорва, че снишава глас, и допълва: — Не. Никога досега не съм я виждала. Добре, щом ти казваш… — Затваря телефона и се обръща към мен: — Диаманте казва, че ще ви чака зад кулисите. Оттук моля! — И посочва една от вратите надолу по коридора.
— Върви напред! — инструктирам шепнешком Сейди. — Виж дали няма да откриеш огърлицата зад кулисите! Лесно ще я забележиш!
Поемам по застлания с мек килим коридор след някакъв тип, понесъл кашонче с вино, и размахвам ВИП пропуска си наляво-надясно, когато Сейди внезапно се появява пред мен и изрича с треперещ гласец:
— Лесно съм щяла да я забележа, а?! Ти майтап ли си правиш с мен? Никога няма да я открием! Никога!
— Какво искаш да кажеш? — питам с тревога аз. — Какво…
О, не! Само това не! Хиляди дяволи!
Намирам се в обширна зала, пълна с огледала, столове, бръмчащи сешоари, бърборещи гримьори и около трийсет модела. Всичките са високи и кльощави, отпуснати по столовете или разхождащи се и говорещи по мобилните си телефони. Всички са облечени в оскъдни, прозрачни роклички. И всички до една носят най-малко по двайсет огърлици на вратовете си.
Вериги, перли, медальони… Накъдето и да се обърна, все огърлици. Това е истинска купа сено, само че от огърлици!
Със Сейди се споглеждаме ужасено, когато внезапно чувам зад себе си провлачен поздрав:
— Лара! Радвам се, че дойде!
Обръщам се и зървам Диаманте, която се поклаща към мен. Облечена е в миниатюрна поличка, покрита със сърчица, символично потниче, сребърен колан с капси и кожени ботуши с високи токове.
— Здравей, Диаманте! Поздравления за шоуто! Много благодаря за поканата! Тук е удивително! — започвам задължителната тирада аз. После си поемам дълбоко дъх, като си напомням, че най-важното е да не изглеждам отчаяна, и продължавам: — Между другото, искам да те помоля за една услуга. Нали се сещаш за онази огърлица с водното конче, която търсеше баща ти? Старата, със стъклените мъниста?