Выбрать главу

— Не е нормално! — провиква се нетърпеливо Сейди. — Той всъщност не иска да бъде тук! Нали ти казах, че е марионетка?! Мога да го накарам да каже всичко, което си пожелая! — После се обръща към него и изрича високо в ухото му: — Един ден искаш да се ожениш за Лара! Кажи й го!

Джош се обърква още повече.

— Макар че… от друга страна… мисля, че… един ден ти и аз… може би… трябва… да се оженим.

— На плажа!

— На плажа! — повтаря послушно той.

— И да имаме шест деца!

— Бих искал и много деца, разбира се — изрича срамежливо той. — Четири… или пет… или дори шест… Ти какво мислиш?

Изпепелявам с поглед Сейди. Тя разваля всичко с глупавите си номера!

— Задръж тази мисъл, Джош! — изричам колкото ми е възможно по-учтиво. — За момент ще отскоча до тоалетната!

Никога през живота си не съм се движила толкова бързо, както сега, когато прекосявам ресторанта. Когато се озовавам в дамската тоалетна, аз трясвам вратата и поглеждам на кръв пралеля си.

— Какво правиш, ако смея да попитам?

— Доказвам ти нещо. Че той не може да мисли сам!

— Напротив, може! — провиквам се гневно. — Освен това, само защото сега го караш да говори онези неща, не означава, че не ме обича! Вероятно дълбоко в себе си наистина иска да се ожени за мен! Както и да има много деца!

— Така ли мислиш? — поглежда ме присмехулно Сейди.

— Точно така! И не можеш да го накараш да каже нищо, ако на някакво ниво и той самият не го вярва!

— Така ли мислиш? — накланя леко глава тя и очите й проблясват. — Много добре! Предизвикателството е прието! — И се изнизва през вратата.

— Какво предизвикателство? — провиквам се ужасено. — Не съм искала да те предизвиквам!

Втурвам се обратно в ресторанта, но Сейди е далеч по-скорострелна от мен. Виждам я как реве нещо в ухото на Джош. Виждам и как погледът му отново става стъклен. И не мога да стигна до масата ни, защото съм приклещена зад сервитьор с около пет чинии в ръцете си. Какво, за бога, му прави тя?

Най-неочаквано Сейди се озовава отново до мен. Стиснала е устни, сякаш полага огромни усилия да не се разкиска.

— Какво направи? — подхващам я тихо аз.

— Ще видиш! И тогава ще ми повярваш! — Настроението й е толкова ликуващо, че ми идва да я ударя с нещо.

— Остави ме на мира! — промърморвам. — Просто се махни!

— Много добре! — вирва безгрижно брадичка тя. — Ще се махна. Но ти пак ще се увериш, че съм права!

И изчезва. Аз се насочвам притеснена към масата ни. Джош ме поглежда с такова отнесено изражение, че сърцето ми се свива. Очевидно този път Сейди е успяла добре да му поразмъти главата. Какво ли му е казала?

— Е — започвам весело, — реши ли вече какво ще поръчаме?

Джош дори не ме чува. Сякаш е в транс.

— Джош! — щраквам пред очите му с пръсти. — Джош, събуди се!

— Извинявай, бях на хиляди километри оттук! Лара, мислех си, че… — Привежда се напред и се вторачва в мен. — Мисля, че трябва да стана изобретател.

— Изобретател ли? — ахвам аз.

— И да се преместя в Швейцария! — продължава съвсем сериозно той. — Току-що ми хрумна, ей така, внезапно. Това е удивително… прозрение! Трябва да променя живота си! Веднага!

Ще я убия!

— Джош — започвам, като се старая да запазя спокойствие, — ти не искаш да се местиш в Швейцария! Ти не искаш да ставаш изобретател! Ти работиш в сферата на рекламата!

— О, не! Не! — махва с ръка той и очите му блестят като на поклонник, току-що зърнал самата Дева Мария. — Ти не разбираш! Досега вървях по грешен път, но вече всичко си идва на мястото. Искам да отида в Женева и да се занимавам с астрофизика!

— Ама ти не си учен! — почти изписквам аз. — Как можеш да станеш астрофизик?

— Може пък да съм бил роден, за да уча природни науки, кой да ти каже?! Ти никога ли не си чувала дълбоко в себе си глас, който да ти казва, че трябва да промениш живота си? Че си тръгнала по грешен за теб път?

— Да, обаче нормалните хора не слушат този глас! — отсичам, усещайки, че вече съм на ръба. — Нормалните хора игнорират този глас! Нормалните хора му казват: „Млъкни, тъп глас, такъв!“.

— И как мога да кажа подобно нещо? — поглежда ме втрещено Джош. — Лара, всеки от нас трябва да слуша вътрешния си глас! Нали ти самата си ми го казвала милион пъти?!