— Мисля, че всичко това беше огромна грешка! — Махвам наоколо. — И всичко е… по моя вина. Много съжалявам, че толкова време не те оставих на мира, Джош! Трябваше да те оставя да си живееш твоя живот! Но сега ти обещавам, че никога повече няма да ти досаждам и да те притеснявам!
Джош ме гледа втрещено. Но сега, като се замисля, той почти през целия ни разговор си се държи като втрещен.
— Сигурна ли си? — отронва накрая с немощен глас.
— Абсолютно! — отсичам и когато сервитьорът приближава към нашата маса, затварям менюто, което държа, и казвам любезно: — В крайна сметка решихме, че днес не ни се яде. Сметката, моля!
Движа се към метрото изцяло по инерция. Напълно вцепенена. Току-що изрязах Джош. Аз бях тази, която му каза, че не трябва да бъдем заедно. Все още не съм в състояние да осъзная значимостта на случилото се.
Знам, че постъпих правилно. Знам, че Джош не ме обича. Знам, че онзи Джош, в главата ми, е бил изцяло плод на моите фантазии. И най-вече знам, че постепенно ще свикна с тази мисъл. Просто засега все още ми е трудно да я приема. Особено след като нямаше да бъде никакъв проблем да го имам. Никакъв.
— Е? — Гласът на Сейди ме вади с трясък от вцепенението. Очевидно ме е чакала да се появя. — Доказах ли ти, че съм права? Не ми казвай — всичко между вас е свършило!
— Женева значи — изричам бавно аз. — Астрофизика.
— Голям смях, нали? — започва да се киска тя.
Мисли си, че всичко е само за забавление. Мразя я!
— Е, какво стана? — мотае се пред краката ми тя с блеснали игриво очи. — Каза ли ти, че иска да открие зоологическа градина?
Очевидно държи да чуе, че е била напълно права и че всичко е свършило, и че всичко се дължи на нейните свръхестествени умения. Може, обаче аз не възнамерявам да й доставя това удоволствие. Не възнамерявам да й позволя да злорадства за моя сметка! Нищо, че беше напълно права и че всичко свърши, и че всичко се дължи на нейните свръхестествени умения.
— Зоологическа градина ли? — правя се на три и половина аз. — Не, Джош не ми е споменавал нищо за никаква зоологическа градина. Трябваше ли?
— О! — Сейди се заковава на място.
— Що се отнася до Женева, нея я спомена, но после осъзна, че идеята е абсурдна. А после сподели, че от известно време започнал да чува в главата си някакъв адски досаден глас. — Свивам рамене. — Каза, че съжалява, ако се е случило да говори нелепици. Обаче най-важното нещо било, че искал да бъде с мен. И после решихме този път да не бързаме и да не пришпорваме нещата.
Отминавам, като избягвам да я поглеждам в очите.
— Искаш да кажеш, че ще продължавате да се срещате? — провиква се слисано Сейди.
— Разбира се! — отговарям, престорвайки се на изненадана, че тя изобщо задава подобен въпрос. — От мен да го знаеш, но за да разбиеш връзката между двама души, е необходимо нещо много повече от призрак със силен глас!
Сейди изглежда като попарена.
— Не говориш сериозно! — изрича. — Не е възможно да говориш сериозно!
— Напротив! — срязвам я аз, но точно в този момент телефонът ми избръмчава, уведомявайки ме, че съм получила есемес. Поглеждам и разбирам, че е от Ед.
„Здр! Остава ли разглеждането за неделя?“
— Това беше от Джош — лъжа най-безцеремонно и се усмихвам щастливо. — В неделя имаме среща!
— За да се ожените и да си родите шест деца ли? — подмята саркастично Сейди, но е видимо, че не е особено уверена вече в себе си.
— Знаеш ли какво, Сейди! — обръщам се аз и й се усмихвам покровителствено. — Може и да можеш да размътваш главите на хората, но не си в състояние да размътиш сърцата им!
Ха! Нека ти, призрак такъв!
Сейди ме изпепелява с поглед и ясно виждам, че не може да измисли подходящ отговор, за да ме затапи. Изглежда толкова разтревожена, че настроението ми почти се възвръща. Завивам по тротоара и се насочвам към входа на нашата сграда.
— Между другото, в твоя офис има някакво момиче — отбелязва по едно време тя, като се носи след мен. — И честно да ти кажа, не ми вдъхва никакво доверие!
— Момиче ли? Какво момиче? — възкликвам и се качвам бързо по стъпалата. Може пък да се е появила Шърийн.
Бутвам вратата, влетявам в офиса и… се заковавам на място.
Натали.
Какво, по дяволите, прави Натали тук?
Седи точно срещу мен. В моя стол. И говори по моя телефон. Много е загоряла, облечена е в бяла риза и тъмносиня права пола и се смее гърлено на нещо. Когато ме вижда, изобщо не се изненадва — само ми намигва.