— Е, благодаря, Джанет! Радвам се, че си доволна от нашата работа! — изрича с типичната си самоувереност. — Права си, Клеър Фортескю действително е крила блясъка си под магарешка кожа! Невероятно талантлива жена, да! Тя беше напълно сигурна за теб. Аз бях твърдо решена да я ухажвам… не, благодаря! Това ми е работата, Джанет! Нали точно затова ми плащаш всичките тези комисиони! — И отново онзи дълбок, гърлен смях.
Поглеждам свирепо към Кейт, която само вдига безпомощно рамене.
— Да, ще поддържаме връзка — продължава да нарежда Натали. — Да, ще говоря с Лара. Тя очевидно има да учи още много неща, но… Вярно, че положих огромни усилия за тази сделка, но и тя е обещаваща. Не бързай да я отписваш! — Отново ми намига. — Окей, благодаря, Джанет! Да, ще обядваме, непременно! Засега всичко хубаво!
И докато аз продължавам да я гледам втрещено, Натали затваря царствено телефона ми, завърта се в моя стол, усмихва ми се лениво и отбелязва:
— Е, как върви?
Деветнайсета глава
Неделя сутрин е, а аз продължавам да кипя от гняв. Яд ме е на мен самата. Как можах да се проявя като толкова нерешителна и слабохарактерна?!
В петък бях толкова шокирана, че и аз не знам как, но оставих Натали да поеме контрола на ситуацията в свои ръце. Не й се опълчих. Не й казах нито едно от нещата, които си мислех. Всичките бръмчаха в главата ми като мухи в буркан, но не искаха да излязат.
Вече съм наясно с всички неща, които трябваше да й кажа. Трябваше да й кажа следното: „Не можеш просто да се появяваш от нищото и да се правиш, че нищо не е станало!“. Или: „Какво ще кажеш за едно извинение, задето ни насади на пачи яйца?!“. Или: „Само да си посмяла да си приписваш откриването на Клеър Фортескю, защото всичко е изцяло мое дело!“. Или може би дори: „Аха, значи са те уволнили от последната ти работа, така ли? Кога точно планираше да ми кажеш?“.
Ала не казах нито едно от тях. Само ахнах, зяпнах като последната глупачка и с колеблив гласец измънках:
— Натали! Аууу! Как така ти… Какво…
А тя се впусна в сърцераздирателен разказ за това как онзи тип от Гоа накрая се оказал завършен идиот, а свободното й време се оказало толкова много, че спокойно можела да откачи, затова решила да ме изненада и нали съм се радвала на завръщането й?
— Натали — започнах, — не можеш да си представиш на какъв стрес бях подложена в твое отсъствие…
— Добре дошла в големия бизнес! — намигна ми тя. — Стресът си върви с територията!
— Ама ти просто изчезна, без да предупредиш никого! Трябваше да започнем да сглобяваме всички парчета…
— Лара! — вдигна ръце тя, като че ли искаше да каже: „Успокой се!“. — Знам. Трудно ти е било. Но вече всичко е наред. Каквито и издънки да са се случили, докато ме нямаше, вече съм тук, за да ги оправя. Ало, Греъм? — обърна се веднага към телефона. — Обажда се Натали Мейсър.
И продължи така цял следобед, преминавайки неусетно от един телефонен разговор към друг. Така че аз не успях да обеля повече нито думица. Дори когато си тръгваше вечерта, пак бъбреше, но по мобилния, и само махна на мен и Кейт, така както си правеше винаги. Сякаш нищо не е било.
Та така стоят нещата към този момент. Тя се върна. Държи се така, сякаш тя е шефът и сякаш не е сторила нищо лошо, и сякаш всички трябва да й бъдем много благодарни, задето се е върнала.
Ако ми намигне само още веднъж, ще я удуша!
Изпълнена с дълбоко отчаяние, аз вдигам косата си на конска опашка. Днес не полагам никакви усилия да изглеждам красива. Разглеждането на забележителности не изисква официална рокля от двайсетте, нали така?! А и Сейди продължава да си мисли, че ще излизам с Джош, така че като никога не се опитва да ме командва.
Докато полагам ружа си, поглеждам крадешком към нея. Мъничко ми е гадно, че се налага да я лъжа. Но, от друга страна, тя не трябваше да се държи толкова отвратително с мен, така де!
— Не искам да те виждам около мен! — предупреждавам я за хиляден път! — Няма да идваш! Изобщо не си го и помисляй!
— Даже и не би ми хрумнало да идвам с теб! — срязва ме обидено тя. — Да не би да си въобразяваш, че изгарям от нетърпение да те гледам как се занасяш с онази марионетка? Нищо подобно! Днес ще гледам телевизия! Тази седмица дават филми с Фред Астер. Двете с Една ще си прекараме чудесно!
— Браво! Поздрави я от мен! — просъсквам саркастично.
Сейди открила някаква старица на име Една, която живее през няколко улици от моята и не прави нищо друго, освен да гледа черно-бели филми. Та напоследък често й ходи на гости — седи на дивана до Една и гледа филми. Според Сейди единственият проблем е, когато Една започне да се разлива по телефона — тогава нищо не се чувало от филма. Не че тя не е разрешила и този проблем — обикновено й крещяла в ухото: „Млъкни! Свършвай с този разговор!“. При което Една ставала крайно неспокойна и понякога затръшвала телефона дори насред изречението си.