Горката Една!
Приключвам с полагането на ружа си и се втренчвам в отражението си. Черни дънки по тялото, сребристи пантофки, тениска и кожено яке. Нормален като за 2009 година грим. Току-виж Ед не ме познал. Дали да не втъкна в косата си едно перо — просто за всеки случай?
От тази мисъл ме избива на смях и Сейди ме поглежда подозрително.
— Какво му е толкова смешното? — пита, присвила очи, и ме оглежда от горе до долу. — Да не би да възнамеряваш да излезеш в този вид? Никога не съм виждала по-безинтересен тоалет. Джош само ще те погледне и ще издъхне от отегчение. Стига ти да не издъхнеш първа, разбира се.
Ха, ха, ха! Много смешно!
От друга страна, може би има известно право. Може би наистина съм прекалила с обикновеността.
Осъзнавам, че автоматично посягам към една от оригиналните си огърлици от двайсетте и я завивам около врата си. Сребристите й черни мъниста се спускат по гърдите ми и подрънкват при всяко мое движение. И аз моментално се чувствам далеч по-интересна. Много по-бляскава.
Полагам втори пласт червило върху устните си, този път в по-тъмен нюанс, придавайки им формата на двайсетте. Накрая си слагам една сребриста кожена гривна и пак се оглеждам.
— Вече е много по-добре! — обажда се снизходително Сейди. — А какво ще кажеш за една нежна воалетка?
— Не, благодаря! — отсичам.
— Ако бях на твое място, щях да си сложа шапка! — не се отказва тя.
— Само че аз не искам да изглеждам като теб! — отбелязвам, отмятам глава и се поглеждам доволно. — Искам да изглеждам като себе си!
Бях предложила на Ед да започнем обиколката на Лондон от Тауър. Излизам от станцията на метрото и свежият въздух автоматично оправя настроението ми. Натали да върви по дяволите. Джош също да върви по дяволите. Както и огърлицата.
Погледнете всичко това! Фантастично е! Древни каменни бойници, възправящи се на фона на яркосиньото небе така, както са го правели от векове! Бийфийтърите8 се разхождат наоколо в червено-сините си костюми подобно на персонажи от вълшебна приказка. Това е едно от местата, които карат човек да се изпълва с гордост, че е кореняк лондончанин! Как е могъл Ед никога да не стъпи тук? Та това е едва ли не едно от чудесата на света!
Сега, като се замисля обаче, аз май също не съм идвала в Тауър. Така де, искам да кажа, че не съм го разглеждала. Но пък аз съм друг случай. Аз живея тук. Не съм длъжна да идвам. Нали така?
— Лара! Тук съм!
Ед вече се е наредил на опашката за билети. Облечен е в дънки и сива тениска. Небръснат е, което е доста любопитно. Мислех го за човек, който се облича елегантно дори и през почивните си дни. Когато се приближавам към него, той ме оглежда от горе до долу и по лицето му се разлива усмивка.
— Значи се случва да носиш и дрехи от двайсет и първи век, а?
— Понякога — ухилвам се и аз.
— Бях сигурен, че пак ще се появиш в рокля от двайсетте. Всъщност даже се снабдих с подходящия аксесоар, за да бъда в тон с теб! — Бръква в джоба си и изважда оттам малка правоъгълна кутийка от потъмняло сребро. Натиска лостчето й и вътре виждам колода карти за игра.
— Страхотно! — възкликвам силно впечатлена. — Откъде го изкопа това нещо?
— Залагах за него в ибей — обяснява той. — По принцип винаги нося тесте карти в мен. Това конкретно е от 1925 година — допълва и ми посочва миниатюрния надпис на дъното.
Не мога да не се почувствам поласкана, задето си е направил този труд.
— Прекрасна е! — възкликвам напълно искрено. В този момент идва нашият ред на касата. — Два билета за възрастни, моля. Моля те, не! — побързвам да спра Ед, който автоматично вади портфейла си. — Аз съм домакинята в този град!
Купувам билетите, както и един красив пътеводител, наречен „Историческият Лондон“, след което отвеждам Ед пред стените на величествения Тауър.
— И така, постройката, която виждаш пред себе си, е лондонският Тауър! — започвам тържествено с тона на компетентен екскурзовод. — Това е един от нашите най-важни и най-стари паметници на културата. Една от множеството ни забележителности. Истинско престъпление е да дойдеш до Лондон и да не се постараеш да се запознаеш с неговото удивително историческо наследство! — изтъквам и поглеждам свирепо кавалера си. — Това е невероятно тесногръдо, а освен това в Америка си нямате нищо подобно!