Выбрать главу

— Сейди? Сейди, тук ли си?

Никакъв отговор. Въздухът изглежда съвсем празен.

Докато се приготвям за работа, осъзнавам, че е странно тихо без непрекъснатото бърборене на Сейди. Накрая, когато не издържам повече, включвам радиото да ми прави компания. Ситуацията си има и положителна страна — днес поне никой не ме командва какво да правя. Поне сега ще мога да си сложа грима така, както аз искам. В предизвикателно настроение, аз обличам една блузка на волани, която знам, че тя мрази. А после, за да продължа с дяволиите, добавям още един пласт спирала. Просто за всеки случай — ако тя гледа отнякъде.

Преди да изляза за работа обаче, не мога да се сдържа да не огледам за последен път.

— Сейди? Тук ли си? Сега отивам на работа, така че, ако ти се прииска да поговорим, знаеш къде да ме намериш!

Обикалям целия си апартамент с чаша чай в ръка и я викам, но не получавам никакъв отговор. Само един бог знае къде е сега и какво прави или какво чувства… Вината отново прорязва душата ми, когато си спомням безизразното й лице. Де да знаех, че ни е чула да говорим на погребението й!

Както и да е. Вече не мога да сторя нищо, за да върна нещата обратно. Ако тя има нужда от мен, знае къде съм.

* * *

Появявам се на работа малко след девет и половина и заварвам Натали вече на бюрото й да отмята царствено коса, отново говорейки по телефона.

— Да, и аз така му казах, скъпа! — Намига ми, почуква по часовника си и подмята: — Малко закъсняваме, а, Лара? Май си се сдобила с лоши навици, докато ме нямаше! Както и да е. Та, скъпа… — И продължава разговора си.

Лоши навици ли?

Моментално кипвам. За кого се мисли тя, а? Нали тя беше тази, която се покри в Индия, не аз?! Тя беше тази, която се държа крайно непрофесионално! А сега има наглостта да ме третира сякаш е някоя царица!

— Натали — започвам в мига, в който тя затваря телефона, — трябва да говоря с теб!

— А аз трябва да говоря с теб! — поглежда ме тя и очите й проблясват. — Ед Харисън, а?

— Какво? — провиквам се слисано.

— Ед Харисън! — повтаря нетърпеливо тя. — Държиш си го в тайна, а?

— Какво искаш да кажеш? — питам, а в душата ми зазвъняват тревожни камбанки. — Ти откъде знаеш за Ед?

— От „Бизнес пийпъл“! — Натали обръща списанието към мен, почуква по снимката ни и отбелязва: — Добре изглежда, не може да му се оспори!

— Аз не съм… това е просто бизнес — побързвам да замажа положението.

— О, знам! Кейт ми каза всичко! Събрали сте се отново с Джош. Все тая! — махва пренебрежително с ръка Натали и се прозява, за да ми покаже колко безинтересен й изглежда моят любовен живот. — Точно това исках да кажа и аз. Този Ед Харисън е превъзходно парче, много талантливо! Имаш ли вече готов план?

— План ли?

— За да го заковеш! — Натали се привежда напред и заговорва със зле прикрито нетърпение. — Лара, ние сме фирма за търсене на таланти в бизнеса! Ловци на глави! Поставяме хората на нови работни места. Това ни е работата! Така си изкарваме парите!

— О! — едва успявам да прикрия ужаса си. — Не, не! Ти не разбираш! Това мое познанство не е от този тип! Той не си търси нова работа!

— Така мисли той! — поправя ме Натали.

— Не, наистина. Забрави! Той мрази ловците на глави!

— Така си мисли той!

— Не проявява интерес към ново работно място.

— Засега! — намигва ми Натали, а на мен ми идва да й зашлевя шамар.

— Престани! Не си търси!

— Всеки си има цена, миличка! Когато разклатя пред него торбичката с подходящата сума, повярвай ми, ще запее друга песен!

— Няма! Не всичко на този свят се прави за пари!

Тук Натали избухва в подигравателен смях и се провиква:

— Какво е станало, докато ме нямаше? Да не би да сме се превърнали в шибана агенция на Майка Тереза? Трябва да печелим комисиони, Лара! Трябва да излизаме на печалба!

— Да, знам! — срязвам я аз. — Нали точно това се опитвах да постигна, докато ти си лежеше по плажовете на Гоа! Или май си забравила, а?!

— Аууу! — отмята назад глава Натали и пак се изсмива подигравателно. — Мяууу!

Изобщо не я е срам! Не изпитва нито грам вина за стореното от нея. И нито веднъж не се сети да ни се извини — за каквото и да било! Как съм могла да я мисля за най-добра приятелка?! Имам чувството, че изобщо не познавам тази жена срещу себе си!