— Просто остави Ед на мира! — настръхвам аз. — Той не желае нова работа! Говоря ти съвсем сериозно! И без това няма да говори с теб…
— О, вече го направи! — изрича самодоволно Натали и се обляга самодоволно назад в стола си.
— Какво?!
— Тази сутрин му се обадих. Точно в това е разликата между мен и теб. Аз не се мотая наоколо — аз просто свършвам работата!
— Ама той не приема обаждания от ловци на глави! — запелтечвам аз. — Ти как…
— О, в началото не се представих с името си, разбира се — обяснява закачливо Натали. — Само казах, че съм твоя приятелка и че ти си ме помолила да се обадя. И да знаеш, поговорихме си много хубаво с него! Той очевидно не знаеше нищо за Джош, обаче аз му изрисувах цялата картина! — Повдига вежди и допълва: — Интересно! Защо си пазила в тайна съществуването на гаджето си?
В гърдите ми се надига отчаяние.
— Ти какво… какво точно му каза за Джош?
— О, Лара! — Натали се къпе в насладата на моето нещастие. — Да не би да си планирала някаква интрижка с него, а? И аз ти развалих работата, така ли? Опа! — поставя ръка на устата си. — Извинявай!
— Млъкни! — изкрещявам, вече неспособна да сдържам гнева си. — Затвори си мръсната уста!
Трябва да говоря с Ед. Веднага! Грабвам мобилния си телефон и излизам от офиса. По пътя се сблъсквам с Кейт. Тя носи поднос с кафе и очите й се разширяват, когато ме вижда.
— Лара! Добре ли си?
— Натали! — обяснявам всичко с една дума и тя примигва.
— Мисля, че с толкова тен е станала още по-зла! — прошепва асистентката и аз не мога да не се усмихна. — Влизаш ли?
— След минута. Трябва да проведа един разговор. Малко е… личен.
Слизам по стъпалата, излизам на улицата и бързо набирам номера на Ед. Само един бог знае какви му ги е наговорила Натали. Само един бог знае какво си мисли за мен той сега!
— Офисът на Ед Харисън — достига до мен нечий женски глас.
— Здравейте! — започвам, като се старая да не издам напрежението, което чувствам. — Обажда се Лара Лингтън. Може ли да говоря с Ед, ако обичате?
Докато изчаквам да ме свържат, мисълта ми се връща към преживяното вчера. Все още си спомням какво беше усещането за ръцете му върху мен. За кожата му, галеща моята. За аромата му, за вкуса му… А после и онзи отвратителен начин, по който той се оттегли обратно в черупката си. Само споменът за това ме кара да потреперя.
— Здравей, Лара! Какво мога да направя за теб? — Гласът му звучи официално и делово. Нито помен от топлота.
Сърцето ми унива, но се опитвам да звуча весело и любезно.
— Ед, току-що разбрах, че колежката ми Натали ти е звъняла тази сутрин. Много съжалявам за това! Никога повече няма да се повтори! И освен това исках да ти кажа… — Непохватна пауза. — Наистина много съжалявам за начина, по който завърши вчерашният ни ден!
Иска ми се да добавя: „Аз нямам гадже! И ми се иска да върна времето назад и отново да сме на виенското колело, и отново да ме целуваш! И този път аз няма да се отдръпна, каквото ще да става около нас, колкото и призраци да се опитват да ме сплашат!“.
— Лара, няма нужда да се извиняваш — казва той с хладна учтивост в гласа. — Трябваше да се досетя, че имаш… по-търговски съображения, нали? Точно затова си се опитвала да ме свалиш. Все пак съм ти благодарен за краткия прилив на откровеност между нас!
По гърба ми пролазват ледени тръпки. Така ли си мисли той за мен наистина? Че съм го преследвала само заради работата си?
— Ед, не е така! — изричам бързо. — Изобщо не беше така! Наистина съм ти благодарна за времето, прекарано заедно! Знам, че накрая нещата станаха малко… странни, обаче имаше… утежняващи положението фактори. Сега не мога да ти обясня, но…
— Моля те, не се дръж снизходително с мен! — прекъсва ме с равен тон Ед. — Вие с твоята колежка очевидно сте сътворили отличен план. Не мога да кажа, че приветствам методите ти, но, от друга страна, не мога да не ти отдам дължимото заради последователността!
— Не е вярно! — провиквам се ужасено. — Ед, не трябва да вярваш на нито една дума на Натали! Ти сам знаеш, че тя не е човек, на когото може да се разчита! И трябва да знаеш, че аз не съм планирала абсолютно нищо с нея! Това е пълен абсурд!
— Ако щеш вярвай — парира ме той, — но след краткото проучване на Натали, което направих, стигам до извода, че тя е способна да измисли всякакви планове, колкото и подли или тъпи да изглеждат на пръв поглед! А що се отнася до теб, дали си просто наивна, или направо зла като нея, това не мога да знам…