— Нищо не си разбрал! — провиквам се отчаяно.
— За бога, Лара! — Ед вече звучи като човек, който едва сдържа нервите си. — Не се престаравай толкова! Знам, че си имаш гадже! Знам, че вие с Джош отново сте се събрали! А може би и изобщо не сте късали. Сега ми е ясно, че всичко е било жестока измама, затова престани да ме обиждаш още повече, като продължаваш този цирк! Трябваше да се сетя още в мига, в който се появи в моя офис! Може би ти също си била готова с домашното си и си научила всичко за мен и Корин. И си решила, че точно по тази линия ще ме хванеш! Само един бог знае на какво сте способни вие двете там! Нищо не би ме изненадало!
Враждебността в гласа му ме жегва толкова дълбоко, че буквално се отдръпвам назад.
— За нищо на света не бих постъпила така! За нищо! — успявам да смотолевя, цялата трепереща. — Ед, онова между нас беше истинско! Танцувахме… забавлявахме се… Не си мисли, че всичко е било измама!
— И предполагам, че нямаш гадже! — подхвърля саркастично той, подобно на адвокат, разпитващ обвиняем.
— Разбира се, че не! — Побързвам да се поправя: — Искам да кажа — да, имах, но скъсах с него в петък!
— В петък значи! Колко удобно! — засмива се иронично той и аз примигвам. — Лара, нямам време за подобни игрички!
— Ед, моля те! — Очите ми вече се пълнят със сълзи. — Трябва да ми повярваш…
— Сбогом, Лара!
Телефонът замлъква. Оставам вцепенена на тротоара и сърцето ми се раздира от болка. Знам, че няма никакъв смисъл пак да го търся. Няма никакъв смисъл да се опитвам да му обяснявам каквото и да било. Той никога няма да ми повярва. Вече ме смята за циничен манипулатор. Или в най-добрия случай — за наивна и слабохарактерна. И аз не съм в състояние да сторя нищо, за да го убедя в противното.
Не, мога да сторя нещо! Наистина има едно нещо, което мога да направя!
Изтривам бързо сълзите от очите си и се обръщам към входа на сградата. Когато се появявам отново в офиса, Натали пак си говори по телефона, пили ноктите си и се смее истерично на нещо. Без никакво предупреждение аз се насочвам към бюрото й, протягам ръка и прекъсвам връзката на телефона.
— Какво, по дяволите… — извърта се в стола си тя. — Говорех по телефона, мамка му!
— Може, но сега вече не говориш! — изричам с равен тон. — И ще ме чуеш добре какво ще ти кажа! Писна ми! Нямаш право да се държиш по този начин!
— Какво? — изсмива се тя.
— Ти побягна към Гоа и ни остави сами да събираме всички парчета! Наясно ли си колко арогантна и нечестна бе постъпката ти?
— Напълно вярно! — обажда се зад гърба ми Кейт и двете се обръщаме едновременно, за да я погледнем.
Тя, горкичката, веднага слага ръка върху устата си.
— А после се връщаш и се кичиш с лаври заради клиент, когото аз открих! Е, повече не мога да търпя подобно поведение! Не възнамерявам да ти позволя повече да ме използваш! Всъщност… повече не мога да работя с теб!
Последното изречение изобщо не го бях планирала. Но сега, когато думите излязоха от устата ми, си давам сметка, че точно това искам. Наистина не мога да работя повече с нея. Не мога дори да си пия кафето с нея! Тя е същинска зараза!
— Лара, скъпа, стресирана си! — подбелва закачливо очи Натали. — Защо не си вземеш почивен ден, а?
— Нямам нужда от почивен ден! — избухвам аз. — Искам да чуя истината от теб! Искам да чуя защо ме излъга? Защо не ми каза, че си била уволнена от последната си работа?
— Не бях уволнена! — просъсква тя и внезапно лицето й се изкривява грозно. — Беше по взаимно съгласие! Освен това те бяха абсолютни тъпаци, които така и не успяха да ме оценят както подобава! — На този етап като че ли си дава сметка как звучи отстрани и започва да ме увещава: — Лара, стига вече! Двете с теб ще направим страхотен екип!
— Не, няма! — поклащам глава. — Натали, не мисля, че те харесвам! Аз не работя като теб! Аз искам да слагам хората на подходящата за тях работа, а не да ги третирам като парчета месо за продан! Не всичко е само заплата, разбери! — Вече порядъчно набрала скорост, аз грабвам нейната бележка, на която пише: „Заплата, заплата, заплата!“, и се опитвам да я скъсам, само дето тя непрекъснато се лепи по пръстите ми и накрая съм принудена да я смачкам. — Всичко върви в пакет: човекът, компанията, цялата картина! За това става въпрос в нашата работа! За това, че ние сватосваме хората с работата им! Правим нещата добри за всички! И ако не го правим, значи не трябва да ни има!