Все още не съм изгубила надежда, че в крайна сметка ще успея да докосна добрата струна в душата й. Ала нейното слисано изражение не се променя ни на йота.
— Сватосваме хората ли? — възкликва тя и избухва в пренебрежителен смях. — Ела на себе си, Лара! Това тук не ти е агенция за самотни сърца!
Ясно. Тя никога няма да ме разбере. Аз пък никога няма да разбера нея.
— Искам да сложим край на нашето партньорство! — отсичам през зъби. — Събирането ни беше голяма грешка! Ще говоря с адвоката.
— Както искаш! — Тя се изправя, кръстосва ръце пред гърди и се обляга собственически на бюрото си. — Но не си въобразявай, че ще ми отмъкнеш клиентите! Пише го в споразумението ни! Затова изобщо не храни някакви илюзии, че ще ме унищожиш!
— Не бих си го и помислила! — изричам с леден глас.
— Тогава давай! — свива рамене Натали. — Опразни бюрото си! Действай!
Поглеждам към Кейт. Тя ни наблюдава напълно втрещена.
— Извинявай — оформям с устни към нея аз.
В отговор тя вади телефона си и започва да пише текстово съобщение. Миг по-късно моят телефон ми дава сигнал, че съм получила такова. Вадя го и чета:
„Не те обвинявам. Ако основеш нова компания, може ли да ме вземеш при теб?“
Връщам отговор:
„Разбира се. Но засега нямам представа какво ще правя. Благодаря ти, Кейт!“
Натали е седнала обратно на бюрото си и показно пише нещо на компютъра си, сякаш аз не съществувам.
Едва сега осъзнавам, че седя в средата на офиса, между всички бюра. Усещам, че ме изпълва безтегловност. Боже, какво сторих току-що? Когато тази сутрин станах, имах бизнес и бъдеще. А сега нямам нищо. Никога няма да успея да си върна всички пари от Натали. Как сега ще кажа на мама и татко?
Не! Сега не мисли за това!
Със свито сърце аз грабвам едно кашонче от ъгъла, изсипвам хартията за принтер от него и започвам да си събирам нещата от бюрото. Острилката. Чашката за моливи.
— Но ако си въобразяваш, че можеш да се отделиш и да започнеш сама, много грешиш, момиченце! — изстрелва внезапно Натали, като се обръща със стола си към мен. — Не забравяй, че нямаш никакви контакти! Нямаш никакъв опит в тази дейност! Ти си един въздух под налягане! Не си мисли, че твоите романтични представи за това как ще сватосваш хората с подходящата за тях работа ще ти бъдат от полза! И не очаквай от мен да те взема на работа, когато излезеш на улицата и започнеш да умираш от глад!
— Може пък Лара да не остане в този вид бизнес! — обажда се за мое огромно изумление Кейт от другото бюро. — Може би ще започне нещо съвсем различно! Тя има и други таланти, ако още не ти е ясно! — И ми кимва усмихнато, а аз я гледам объркано.
Имам други таланти ли?
— Какви например? — просъсква злобно Натали.
— Като например разчитане на мисли! — провиква се Кейт и размахва последния брой на „Бизнес пийпъл“. — Лара, защо не ни каза нищо за това? На клюкарските страници има цяла статия за теб! „Лара Лингтън забавлява гостите в продължение на цял час с нейните забележителни умения за четене на мисли. Организаторите на галавечерята са залети с молби госпожица Лингтън да вземе участие и в други корпоративни събития. «Никога не съм виждал нещо подобно! — споделя Джон Кроули, председател на борда на Медуей». — Лара Лингтън би трябвало да има собствено телевизионно шоу!“ — изчита гордо асистентката ни.
— Четене на мисли ли? — ококорва се Натали.
— Да, това е нещо, върху което… работя от известно време — свивам безгрижно рамене.
— По-нататък пише, че си разчела мислите на петима наведнъж! — продължава Кейт. — Лара, трябва да отидеш в „Талантите на Великобритания“! Твоето е истинска дарба от Бога!
— И откога по-точно можеш да четеш мисли? — присвива подозрително очи Натали.
— Трудно е да се каже. А що се отнася до корпоративните събития, защо не, може и да приема! — добавям дръзко. — Може да си отворя малка фирма за развлечения! И сигурно няма да умра от глад, така че не се притеснявай за мен, Натали!
— Щом си толкова надарена, кажи какво си мисля сега! — вдига предизвикателно брадичка Натали. — Хайде!
— О, не! — махвам иронично с ръка. — Не мога да рискувам да се заразя с нещо гнило!
Откъм страната на Кейт се чува сподавен кикот. И за първи път през днешния ден Натали изглежда притеснена. Преди да е успяла да каже каквото и да било, аз грабвам кашончето си и се насочвам към асистентката ни, за да я прегърна.