Тръгваме с Ед към изхода, но преди да излезем, аз се обръщам и поглеждам за последен път към Сейди. Тревожа се за нея. Искам да се уверя, че е добре. Обаче тя изобщо не ме забелязва. Продължава да гледа своето младо „аз“ като хипнотизирана. Сякаш иска да остане тук цяла нощ, заедно с картината. Сякаш иска да си навакса изгубеното време.
Сякаш в крайна сметка е открила онова, което толкова години е търсела.
Двайсет и пета глава
Никога досега не съм си отмъщавала. Заради когото и да било. И сега установявам, че тази работа е малко по-сложничка, отколкото очаквах. Чичо Бил е в чужбина и никой не може да се свърже с него. (Е, неговите хора, разбира се, могат да се свързват с него — просто използват това извинение за пред досадната му племенница, която все го преследва.) А аз не искам нито да му пиша, нито да го търся по телефона. Този разговор трябва да се проведе очи в очи. Поради което засега се отлага.
И задачата ми никак не се улеснява от отношението на Сейди, която изведнъж се е превърнала в стожер на морала. Смята, че човек не трябва да живее в миналото, че станалото — станало и че аз би трябвало да престана „да нареждам като пастор, скъпа“.
Обаче на мен въобще не ми пука на какво мнение е тя! Отмъщението е сладка отрова, която с готовност ще погълна! Колкото повече мисля за чичо Бил, толкова повече се навивам и толкова по-силно ми се иска да звънна на татко и всичко да му разкажа. Но по някакъв странен начин все пак успявам да запазя самообладание. Няма смисъл да бързам. Всички знаят, че отмъщението е блюдо, което се сервира тогава, когато си разполагал с достатъчно време, че да се заредиш с порядъчни количества язвителност и гняв. Пък и не може да се каже, че доказателството ми ще хукне нанякъде. Картината надали ще изчезне от Лондонската портретна галерия. Нито пък така нареченото споразумение за конфиденциалност, което чичо Бил е подписал преди толкова много години. Ед вече ми е наел адвокат, който ще предприеме съответните процесуални действия в мига, в който му дам картбланш. Което пък ще направя веднага, след като се изправя очи в очи с чичо Бил и го видя как се гърчи като червей пред мен. Такава е великата ми цел! (Ако се опита да пълзи в краката ми, това ще бъде черешката на сладоледа, но не смея да се надявам чак на такъв лукс.)
От гърдите ми се изтръгва дълбока въздишка. Смачквам лист хартия и го захвърлям в кошчето. Искам да го видя как се гърчи сега! Речта на отмъщението вече е ошлайфана и напълно готова.
За да се разсея с нещо, аз се облягам на таблата на леглото си и преглеждам пощата. Спалнята ми се оказа един доста сносен офис. Не ми се налага да излизам навън и да пътувам с градския транспорт, не ми се налага да плащам наем за помещение. При това си има легло! Има си и недостатъци, разбира се — например Кейт е принудена да работи на тоалетката ми, където краката й непрекъснато се заклещват.
Нарекох новата си компания за управленски персонал „Магическо издирване“. Работим вече от три седмици. И дори вече заковахме една комисиона! Бяхме препоръчани на една фармацевтична компания не от кого да е, а от самата Джанет Грейди, която е моята нова най-добра приятелка. (Джанет въобще не е глупава. Тя е наясно, че именно аз свърших цялата работа по намирането на техния директор маркетинг, а Натали дори не си мръдна пръста. Може би защото лично аз й се обадих и й разказах всичко.) Всички преговори бяха водени от мен, после съставих списъка и ето че само след два дена разбрахме, че сме спечелили! А сега ни помолиха да съставим кратък списък отново за поста „директор маркетинг“, но този път със специализирани познания в областта на фармацевтичната индустрия. Казах на шефката на „Човешки ресурси“, че за нас това е идеалното предложение, защото една от моите съдружнички познава отвътре цялата фармацевтична индустрия.
Което — добре де — не е съвсем вярно.
Но важното е, че Сейди се учи изключително бързо и има какви ли не зашеметяващи идеи. Поради което е ценен член на екипа на „Магическо издирване“.
— Ехооо! — Пискливият й глас ме вади от моето мечтание. Вдигам очи и я виждам, седнала на ръба на леглото ми. — Току-що бях в „Глаксо Уелкъм“! И разполагам с преките връзки към двама от старшите сътрудници в отдел „Маркетинг“! Бързо, записвай, преди да съм ги забравила!
Диктува ми две имена и телефонни номера. Лични телефони. С директна връзка. Златна мина за всеки ловец на глави!
— Вторият току-що е станал баща — обяснява тя. — Така че надали ще рискува с нова работа. Обаче Рик Янг почти е сигурен! Изглеждаше доста отегчен по време на служебния брифинг. Когато се върна, ще разузная каква е заплатата му.