От този момент нататък Ед ме гледа доста странно. Имам чувството, че подозира нещо. Е, не че се е досетил за истината, разбира се, което би било невъзможно. Просто той е много наблюдателен човек. И определено е наясно, че в живота ми има нещо много необичайно.
Телефонът звъни и Кейт вдига.
— Агенция „Магическо издирване“. С какво мога да ви бъда полезна? О, да, разбира се. Ще ви свържа. — Натиска бутона за задържане на разговора и казва: — Обажда се Сам, от пътническия отдел на Бил Лингтън. Доколкото разбирам, ти си ги търсила, така ли?
— Точно така. Благодаря, Кейт!
Поемам си дълбоко дъх и вдигам слушалката. Това е следващият ход, който измислих.
— Здравей, Сам! — изричам с най-любезния си тон. — Благодаря, че ми се обади! Причината, поради която ви търся, е, че… хммм… опитвам се да организирам малка изненада за чичо си. Знам, че е в чужбина и се питах дали случайно не можеш да ми кажеш кога точно лети обратно? Аз, разбира се, ще го запазя в пълна тайна! — допълвам през небрежен смях.
Блъфирам, естествено. Даже нямам представа дали той ще се връща със самолет — откъдето и да се намира сега. Може би ще хване изтребител или ще се върне с някоя тайна подводница. При него нищо не би ме изненадало.
— Лара — въздъхва Сам, — току-що говорих със Сара. Тя ми каза, че ти от известно време се опитваш да откриеш Бил. Освен това ме информира, че достъпът ти до къщата е забранен!
— Забранен ли? — правя се на шокирана. — Че защо?! Нямам представа за какво става въпрос! Просто се опитвам да организирам малка изненада за чичо си, купон за рождения му ден…
— Рожденият му ден беше преди един месец.
— Е… малко позакъснял рожден ден…
— Лара, нямам право да ти давам секретна информация за пътуванията му! — изрича с обигран тон Сам. — Или каквато и да било друга информация за Бил! Приятен ден!
— Ясно. Ами… благодаря! — Трясвам слушалката.
Мамка му!
— Всичко наред ли е? — поглежда ме разтревожено Кейт.
— Да. Няма проблеми.
Лепвам си една изкуствена усмивка, за да я успокоя, но когато се запътвам към кухнята, едва си поемам дъх и кръвта ми се качва в главата ми, буквално токсична от безсилие. Знам си, че тази ситуация се отразява ужасно зле на моето здраве. Още една причина да стоваря всичко върху главата на чичо Бил. Включвам електрическия чайник и се облягам на барплота, като започвам дълбоки вдишвания и издишвания.
Чуйте, чуйте… Скоро ще си отмъстя… Чуйте, чуйте… Просто трябва да бъда търпелива…
Проблемът е в това, че вече ми дойде до гуша от търпение. Грабвам една чаена лъжичка и трясвам чекмеджето. Ударът като че ли ме поуспокоява.
— Божичко! — появява се Сейди и кацва на печката. — Какво става?
— Много добре знаеш какво става! — Измъквам бясно пакетчето чай от чашата си и го хвърлям в боклука. — Искам да го приклещя!
— Нямах представа, че толкова си му насъбрала! — възкликва Сейди, ококорила очи.
— Доскоро не беше чак толкова, но вече чашата ми преля! Писна ми! — Изливам малко мляко в чая си и хвърлям кутията обратно в хладилника. — Знам, че ти си всеопрощаваща, обаче аз не мога да бъда като теб! Аз просто искам… да му го върна! Всеки път, когато минавам покрай някое от кафенетата му и видя рафтовете с марката „Две малки монети“, ми идва да се втурна вътре и да се разкрещя: „Спрете! Не са били две малки монети! Било е наследството на моята пралеля!“. — Въздъхвам и отпивам от чая. После вдигам очи към Сейди и питам: — Ти наистина ли нямаш желание да му го върнеш? Само светица би постъпила като теб!
— Е, светица е малко силничко казано… — отбелязва Сейди и грациозно приглажда косата си назад.
— Изобщо не е силно! Ти си невероятна! — промърморвам и хващам чашата чай с двете си ръце. — С това, че просто продължаваш напред. С това, че не се вживяваш в дреболии. С това как винаги гледаш голямата картина!
— Да, това винаги е било моето мото — да продължавам напред — изрича простичко тя.
— За което ти се възхищавам! Ако бях на твое място, при всички положения щях да измисля начин да го… накажа!
— Аз също бих могла да го накажа — свива рамене тя. — Бих могла да отида, например, до Южна Франция и да превърна живота му в истински ад. Но ще стана ли по-добър човек, ако го направя? — Слага ръка на тесните си гърди. — Дали отвътре ще ми стане по-добре?