— Южна Франция ли? — зяпвам я аз. — Какво искаш да кажеш с тази Южна Франция?
Тук погледът й автоматично започва да шари във всички посоки, само не и към мен.
— Ами… просто предполагам. Това е едно от местата, където би могъл да се намира сега. Едно от местата, на което богаташите обичат да ходят.
А защо избягва погледа ми?
— О, господи! — ахвам, когато изведнъж схващам какво има предвид. — Ти знаеш къде е той, нали? Сейди! — срязвам я аз, когато тя започва да избледнява. — Не смей да ми изчезваш, чуваш ли?!
— Добре де. — Тя се уплътнява, но изглежда леко нацупена. — Да, аз наистина знам къде е. Ходих до офиса му. Беше много лесно да се разбере.
— И защо не ми каза?
— Защото… — Тя свива неохотно рамене.
— Защото не искаш да си признаеш, че ти си точно толкова мръсна и отмъстителна, колкото съм и аз! Нали? Хайде, кажи ми! Кажи какво му направи!
— Нищо не съм му направила! — отговаря надменно тя. — Или поне нищо особено. Просто исках да го погледна. Той е много, много богат, нали?
— Невероятно богат — съгласявам се. — Защо?
— Май целият плаж там е негов. Точно затова го забелязах. Той си лежеше на един шезлонг под слънцето, покрит с масло, а няколко слуги около него му приготвяха храната. Изглеждаше невероятно самодоволен. — През лицето й преминава сянка на отвращение.
— Не ти ли се прииска да му изкрещиш нещо? Не ти ли се прииска да го подлудиш?
— Всъщност… разкрещях му се — изрича тя след кратка пауза. — Не успях да се сдържа. Бях ужасно гневна!
— Това е добре! Гневът е най-логичната реакция в тази ситуация! И какво точно му изкрещя?
Направо не мога да повярвам! Не мога да повярвам, че Сейди е отишла и се е изправила срещу чичо Бил на частния му плаж, при това съвсем сама! Ако трябва да бъда честна, чувствам се малко обидена, че не е взела и мен. Но, от друга страна, тя е в пълното си право да търси отмъщение така, както й се прииска. И се радвам, че му е натрила носа. Надявам се да е чул всяка нейна дума!
— Хайде де, кажи ми какво му каза! — не я оставям на мира аз. — Дума по дума, като започнеш още от самото начало!
— Казах му, че е дебел! — отговаря с огромно задоволство тя.
Първоначално имам усещането, че не съм чула добре.
— Казала си му, че е дебел? — ококорвам се невярващо. — Само това? Това е твоето отмъщение?
— Това е перфектното отмъщение! — тросва ми се Сейди. — Той автоматично се превърна в мрачен облак. Защото, ако искаш да знаеш, по-суетен човек от него не съм виждала!
— Окей. Но мисля, че можем и по-добре! — отсичам решително, оставям чашата си на плота и продължавам: — Ето какво предлагам! Ти ще ми кажеш докъде точно да си резервирам билет за самолета, а после, още утре, излитаме! И ще ме заведеш право при него, става ли?
— Брилянтно! — светват очите й. — Ще бъде като истинска ваканция!
Сейди е приела твърде на сериозно темата за ваканцията. Малко прекалено сериозно, ако питате мен. Облечена е в странен, свободно спускащ се по нея тоалет без гръб, изработен от някаква оранжева копринена материя, която нарича „плажна пижама“. На главата й се кипри огромна сламена шапка, в едната си ръка държи чадърче за слънце, а в другата — плетена кошница, и непрекъснато си тананика някаква песен за „сюр ла плаж“. Изпаднала е в толкова превъзбудено настроение, че ми идва да й зашлевя един шамар, за да я смъкна на земята — да й обясня, че ни предстои сериозна работа и може ли, ако обича, да престане да върти непрекъснато панделките на шапката си? Тя вече е видяла чичо Бил, покрещяла му е на воля, освободила е напрежението. Обаче аз все още си нося моето, свито дълбоко в душата ми. Аз не съм се размекнала още. Не съм се дистанцирала. Настоявам той да си плати за стореното! Настоявам той да страда! Настоявам той да…
— Още шампанско? — До мен се материализира усмихната стюардеса.
— О! — Поколебавам се, след което й подавам чашата си. — Ами… добре. Благодаря!
Пътуването със Сейди се оказва несравнимо преживяване. Тя пищя на пасажерите на аерогарата и изведнъж се оказахме избутани в началото на опашката. После пищя в ухото на момичето от чекинга и аз се оказах повишена в по-горна класа на самолета. А сега стюардесите се надпреварват да ме поят с шампанско! (Имайте предвид, че за последното не съм много сигурна дали тук има пръст Сейди, или защото съм на тузарско място.)