Точно това споделих и със Сейди тази сутрин, докато двете четяхме поредните статии за нея по вестниците. Тогава тя замълча, а после, за моя огромна изненада, се изправи и със странен блясък в очите изрече: „Аз съм твоят ангел-пазител! Значи би трябвало да ти помогна да успееш!“. А после изчезна. Та сега нещо ми подсказва, че тя е намислила нещо. Дано само вече не включва срещи с непознати.
— Много впечатляващо! — отбелязва татко, разлиствайки моя бизнес план.
— Съобразих се и с някои от съветите на Ед — признавам си аз. — Той ми помогна изключително много и с онези работи около чичо Бил. Помогна ми да направя онова изявление. И именно той беше човекът, който ме накара да наема отговорник за връзките с обществеността, за да общувам с пресата! Между другото, видяхте ли онази статия в днешния „Мейл“?
— А, да! — кимва татко и двамата с мама си разменят погледи. — Видяхме я.
Да кажа, че родителите ми са втрещени от последния развой на събитията, би било съвсем меко казано. Никога досега не ги бях виждала толкова шокирани, както когато почуках на входната им врата, съобщих им, че чичо Бил иска да размени с тях няколко думи, обърнах се към лимузината и казах: „Окей, твой ред е!“. И когато чичо Бил излезе от колата със стисната челюст и направи всичко, което го бях накарала да направи, нито един от родителите ми не успя да събере сили, за да проговори. Все едно най-неочаквано от главата ми са започнали да растат кренвирши. Дори след като чичо Бил си тръгна и аз казах: „Някакви въпроси?“, те пак не отговориха. Просто си седяха вцепенени на дивана и ме съзерцаваха благоговейно, сякаш бях някое божество. Ето, дори и сега, след като малко се поуспокоиха и всичко вече е публична тайна, те продължават да ми хвърлят от време на време погледи, пълни с благоговение.
Пък и защо не?! Аз съм наистина достойна за възхищение. С помощта на Ед изпипах цялото прескомюнике, което мина перфектно. Или поне от моя гледна точка. Надали от гледна точка на чичо Бил. Нито пък от тази на леля Труди. В деня, в който новината гръмна, тя отлетя за някакъв спа курорт в Аризона и се закотви там за неопределено време. Само един бог знае дали някога ще я видим.
Диаманте обаче извлече невиждани ползи от тази история. Вече направи фотосесия за „Татлър“, пародирайки портрета на Сейди, и използва новината за реклама на своята модна линия. Което е много хитро от нейна страна. И невероятно умно като ход. Не мога да не й се възхитя за смелостта. Така де, тя не е виновна, че баща й е такъв мошеник, нали?!
Тайничко си мечтая Диаманте да се запознае с пралеля Сейди. Мисля, че двете ще си паснат перфектно. Имат много общо помежду си, въпреки че всяка от тях вероятно би била ужасена от подобна идея.
— Лара! — Вдигам очи и виждам татко да се приближава към мен. Поглежда ме сконфузено, а после пак се споглеждат с мама. — Искахме да говорим с теб относно… погребението на пралеля Сейди. — Покашляне.
— Какво?
— Погребението — суфлира мама с „дискретния“ си глас.
— Именно — кимва татко. — Отдавна искаме да повдигнем този въпрос пред теб. Безсъмнено, щом полицията вече не може да бъде сигурна дали тя е била…
— Убита — вметва мама.
— Точно така. Та щом случаят е приключен, полицията освободи нейните… как да се изразя…
— Останки — прошепва услужливо мама.
— Да не би вече да сте я погребали? — ахвам ужасено. — Моля ви, кажете ми, че не сте правили още погребение!
— Не, не сме, разбира се. По принцип то беше предвидено за този петък. Смятахме да ти кажем на определен етап, но… — Не довършва и свежда очи.
Да бе, как пък не!
— Както и да е! — махва с ръка мама. — Това беше преди.
— Именно — продължава смело татко. — Но сега нещата очевидно взеха голям обрат. Така че, ако желаеш да вземеш участие в подготовката му…
— Разбира се, че желая да взема участие! — почти изкрещявам аз. — Всъщност, мисля, че аз ще поема ръководството по организацията му!
— Ясно. — Татко и мама се споглеждат. — Добре. Разбира се. Мисля, че това би било най-справедливото решение, предвид количеството… проучвания на живота й, които си извършила.
— Лара, ние смятаме, че ти си истинско чудо! — изрича най-неочаквано мама с невиждан за нея ентусиазъм. — Да откриеш всичко това съвсем сама! Кой щеше да знае, ако не беше ти?! Всичко щеше да си остане скрито-покрито. И сигурно всички щяхме да срещнем смъртта си, без никога да узнаем истината!