Само мама е в състояние в най-обикновен разговор да поведе всички ни към среща със смъртта!
— Това са координатите на директора на погребалния дом, скъпа — изрича сконфузено татко и ми подава брошура.
Точно в този момент се чува звънецът. Насочвам се към видео интеркома и се вторачвам в зърнистото черно-бяло изображение на малкия екран. Мисля, че е мъж, въпреки че образът е толкова лош, че спокойно би могъл да бъде и слон.
— Да?
— Аз съм Гарет Бърч от „Принт Плийз“ — казва човекът. — Нося ви визитките!
— О, страхотно! Заповядайте горе!
Това е! Вече мога да бъда напълно сигурна, че си имам собствен бизнес! Имам си визитки!
Каня Гарет Бърч в офиса си, щастливо отварям кутията и раздавам визитки на всички. На тях пише: „Лара Лингтън, Магическо издирване“, а встрани има миниатюрно изображение на магическа пръчица.
— Но как така ги доставяте лично? — питам, докато подписвам формуляра за доставката. — Така де, много мило от ваша страна, но офисът ви не беше ли в Хакни? Не трябваше ли да ми ги изпратите по пощата?
— Просто реших да ви направя услуга — отговаря Гарет Бърч и ме поглежда със стъклени очи. — Много ценя вашата фирма и това е най-малкото, което мога да сторя за вас!
— Какво? — шашвам се аз.
— Много ценя вашата фирма — повтаря той като робот, — и това е най-малкото, което мога да сторя за вас!
О, господи! Сейди! Какви ги върши пък сега?
— Ами… много благодаря! — промърморвам леко смутена. — Оценявам високо жеста ви! И ще ви препоръчам на всичките си приятели!
Гарет Бърч напуска тържествено, а аз се заемам да разопаковам останалите визитки, докато мама и татко ме гледат облещено.
— И той ги е донесъл дотук съвсем сам, чак от Хакни? — обажда се най-сетне татко.
— Така изглежда. — Старая се да звуча небрежно, като че това е съвсем нормално за мен събитие. За щастие, преди да са успели да кажат каквото и да било друго, телефонът звънва и аз побързвам да го вдигна.
— Здравейте! Тук е офисът на „Магическо издирване“!
— Може ли да говоря с Лара Лингтън, ако обичате? — Женски глас, който не разпознавам.
— Същата. — Сядам на един от чисто новите въртящи се столове и се надявам тя да не чуе звука от смачкан найлон. — С какво мога да ви бъда полезна?
— Казвам се Полийн Рийд и съм началник на отдел „Човешки ресурси“ в „Уилър Фуудс“. Питах се дали не бихте желали да дойдете при нас, за да поговорим? Чух много хубави неща за вас!
— Колко мило! — грейват очите ми. — От кого, ако мога да попитам? От Джанет Грейди ли?
Тишина. Когато Полийн Рийд отново заговаря, в гласа й се усеща леко объркване.
— Не си спомням точно кой ми каза. Но вие имате отлична репутация на човек, умеещ да подбира таланти, и затова искам да се запознаем. Нещо ми подсказва, че вие ще можете да сторите доста добрини на нашия бизнес!
Сейди!
— Е, би било страхотно наистина! — възкликвам, когато идвам на себе си. — Нека погледна графика си… — Отварям бележника и си записвам датата и часа на срещата. Когато затварям телефона, мама и татко ме гледат с истински възторг.
— Добри ли са новините, скъпа? — пита татко.
— Беше просто шефката на отдел „Човешки ресурси“ на „Уийлър Фуудс“ — махвам с престорена небрежност. — Искаше среща с мен.
— „Уийлър Фуудс“, дето правят онези зърнени закуски ли? — Мама вече не е на себе си от щастие.
— Аха! — ухилвам се самодоволно. — Както изглежда, моят ангел-пазител продължава да се грижи за мен!
— Здравейте! — прекъсва ни гласът на Кейт, която влетява през вратата, понесла огромна кошница с цветя. — Вижте какво ни беше доставено току-що! Здравейте, господин и госпожо Лингтън! — допълва любезно. — Харесва ли ви нашият нов офис? Страхотен е, нали?
Поемам кошницата от Кейт и отварям картичката. После зачитам на глас:
— „На всички в «Магическо издирване»! Надяваме се да ви опознаем и като клиенти, и като приятели! Ваш: Брайън Чалмърс, началник «Глобални човешки ресурси» в «Дуайър Дънбар».“ — После допълвам: — Написал е дори личния си телефонен номер!
— Невероятно! — ококорва очи Кейт. — Познаваш ли го?
— Не.
— А изобщо някого от „Дуайър Дънбар“?
— Ами… не.
Мама и татко окончателно са онемели. Мисля, че най-добре е веднага да ги изведа оттук, преди да се случи още нещо налудничаво.