— Нищо подобно — свивам рамене. — Отдавна го преживях.
— Но не може да не те боли, нали? — настоява Тоня, фиксирала ме с кравешките си очи. — Самоувереността ти не може да не е пострадала! Но не забравяй едно — това не означава, че ти не си красива, Лара! Нали така? — обръща се към мама и татко. — Има и други мъже…
— Новият ми приятел се грижи достатъчно добре за моето настроение — отбелязвам усмихнато. — Така че, няма нужда да се притесняваш за мен!
— Нов приятел ли? — ахва тя. — Вече?
Е, не е необходимо да се прави на чак толкова изненадана!
— Той е американски консултант към една наша фирма. Казва се Ед.
— Много красив мъж! — вметва в моя защита татко.
— И миналата седмица води всички ни на обяд! — приглася мама.
— Аха! — Тоня вече е обидена. — Много добре! Но няма ли да ти бъде трудно, когато той се върне в Щатите? — Тази мисъл очевидно е достатъчна, за да подхрани злорадството й, и тя грейва. — Връзките от разстояние очевидно завършват много неприятно. Всички тези трансатлантически телефонни разговори, а и времевата разлика…
— Кой знае какво ще стане! — чувам се да отбелязвам енигматично.
— Аз мога да го накарам да остане! — Шепотът на Сейди в ухото ми ме стряска така, че едва не подскачам на стола си. Обръщам се и я виждам да се носи във въздуха точно до мен с блеснали от решителност очи. — Аз съм твоят ангел-пазител! Аз мога да накарам Ед да остане в Англия!
— Извинете ме за момент — обръщам се към останалите на масата. — Налага се да изпратя едно текстово съобщение.
Вадя телефона си и започвам да пиша, като разполагам екрана така, че Сейди да може да го вижда.
„Няма проблеми. Не е необходимо да го караш да остава. Къде беше?“
— Или по-добре да го накарам да ти предложи брак! — възкликва тя, без да обръща внимание на въпроса ми. — Ще бъде адски забавно! Ще му кажа да ти направи предложение и ще гледам да ти избере най-зашеметяващия пръстен и после ще бъде толкова хубаво, докато организираме сватбата, и…
„Не, не и не! — пиша бързо. — Сейди, престани! Моля те, не го карай да прави нищо насила! Искам той сам да взема решенията си. Искам да слуша собствения си глас!“
Сейди изсумтява, когато изчита написаното, и казва:
— Хубаво! Обаче смятам, че моят глас е по-интересен!
При което аз не мога да не се усмихна.
— Пращаш съобщение на гаджето ли? — наблюдава ме изкъсо Тоня.
— Не — отговарям неопределено. — Просто на една приятелка. Добра приятелка!
Обръщам се и набирам по клавиатурата на телефона: „Благодаря ти за всички онези неща, които правиш, за да ми помогнеш в бизнеса! Не беше необходимо!“.
— Но аз искам да го направя! — настоява Сейди. — Забавно е! Стигнахте ли до шампанското?
„Не — написвам в отговор, като ми идва да се изхиля. — Сейди, ти си най-добрият ангел-пазител на света!“
— Е, не мога да кажа, че не се гордея със себе си! — пъчи се тя. — А сега, къде мога да седна?
Понася се над масата и се настанява на свободния стол отсреща. Точно в този момент се появява Кейт, поруменяла от вълнение.
— Познайте какво стана! — изписква. — Току-що получихме бутилка шампанско от безмитния магазин на ъгъла! Човекът каза, че това било за добре дошли в квартала! И най-важното, Лара, телефонът не спря да звъни! Записала съм всички номера, които те търсиха. Пристигна и пощата, препратена от апартамента ти. Не я нося тук, разбира се, но забелязах една пратка, която сигурно е важна, та… От Париж е… — И ми подава пратката. После си дръпва един стол, оглежда всички и пита: — Поръчахте ли вече? Лично аз умирам от глад! Здравейте, с вас не се познаваме! Аз съм Кейт!
Докато Кейт и Тоня се запознават и докато татко налива още вино, аз се втренчвам в пощенската пратка, изпълнена с неприятни предчувствия. Идва от Париж. Почеркът, с който е изписан адресът, безсъмнено е момичешки. Когато притисна торбичката, усещам вътре нещо твърдо и неравно. Твърдо и неравно като огърлица!
Бавно, много бавно вдигам очи. Сейди ме наблюдава от другия край на масата. Знам, че тя си мисли същото.