Не, няма да се огъна! След всичко, което успях да направя — не!
Незнайно как, но накрая успявам да се усмихна, поемам си дъх и продължавам:
— Щеше да разбере, че е оставила уникална следа в този свят! Че е дала щастие на толкова много хора и оставеното от нея ще бъде тачено поколения наред! Като нейна праплеменница не мога да изпитвам нищо по-малко от огромна гордост! — Отново се обръщам към картината, плъзгам поглед към нея, а после пак се обръщам и поглеждам публиката. — А сега единственото, което остана да кажа, е… за Сейди! Бихте ли вдигнали чашите си, ако обичате…
Настъпва раздвижване и шумотевица и звън на чаши, когато всички протягат ръце към коктейлите си. При пристигането си всеки гост получи по един коктейл — джин фис или „Сайдкар“, приготвени специално от двама бармани от хотел „Хилтън“. (И изобщо не ми пука дали хората обикновено пият коктейли на заупокойните служби или не!)
От църковния орган се разнасят уводните акорди на „Йерусалим“, а през това време аз слизам тържествено по стълбите на подиума и се приближавам към Ед, който е до родителите ми. Той е облечен в най-удивителното оригинално сако от двайсетте, за което плати цяло състояние на един търг в „Сотбис“ и с което изглежда като същинска звезда на черно-бялото кино. Когато възкликнах ужасено заради цената, той само сви рамене и заяви, че знае какво означавал за мен периодът на двайсетте години на двайсети век.
— Браво на теб! — прошепва сега Ед и стиска ръката ми. — Сигурен съм, че тя много се гордее с теб!
А когато пеенето започва, аз осъзнавам, че не мога да пея с хората. Не знам защо, обаче гърлото ми се е стегнало и отказва да пропусне звук. Вместо това оглеждам обсипаната с цветя църква, красивите тоалети на присъстващите и всичките тях, събрани тук, пеещи в памет на Сейди. Толкова много различни хора, от различни нива на живота. Стари, млади, семейни, приятели от старческия дом… хора, до които тя се бе докоснала по един или друг начин. Всичките — събрани тук. Всички — заради нея.
Точно това заслужаваше Сейди!
Точно това е заслужавала! Винаги!
Когато службата най-сетне завършва, органистът се впуска в ритмите на чарлстона (Изобщо не ми пука дали на заупокойните служби обикновено има чарлстон или не), а паството бавно се изнизва навън, всеки с коктейлната си чаша. Приемът ще се състои в Лондонската портретна галерия — благодарение на прекрасния Малкълм Гледхил, както и на любезните момичета с табелките, които съобщават на хората закъде да се запътят.
Но аз не бързам особено. Все още нямам сили да се изправя пред задължителните речи, социалните разговори и шумотевицата. Засега. Седя си на първия ред в църквата, вдишвам аромата на цветята, изчаквам народът да се изтече.
Отдадох й дължимото. Направих каквото трябва. Или поне си мисля, че го направих. Надявам се да съм го направила.
— Скъпа! — стряска ме гласът на мама. Обръщам се и я виждам как се приближава към мен, а лентата на главата й всеки момент ще падне. Бузите й са поруменели от вълнение. От цялото й същество се излъчва задоволство. — Службата беше прекрасна! Прекрасна!
— Благодаря! — усмихвам се сконфузено.
— Много се гордея с начина, по който прегази чичо си Бил! Твоята благотворителна организация ще постигне много неща, скъпа! А коктейлите! Ах! — Пресушава чашата си. — Великолепна идея, наистина!
Вторачвам се в мама. Заинтригувана съм. Доколкото ми е известно, днес все още не се е притеснявала за нищо. Не се тревожеше, че хората могат да закъснеят или да се напият, или да счупят коктейлните си чаши, или каквото и да било друго.
— Мамо… различна си — изричам внезапно. — Изглеждаш ми не толкова стресирана, колкото беше преди. Какво се е случило?
Питам се дали пък не е ходила на лекар, който й е изписал валиум или прозак, или нещо подобно. Дали състоянието й не е плод на химията.
Настъпва тишина, през която мама оправя лилавите си ръкави. Накрая изрича:
— Всъщност беше странно преживяване. Което обаче не можех да споделя с абсолютно никого, Лара! Но истината е, че преди няколко седмици с мен се случи нещо крайно необичайно!
— Какво? — поглеждам я подозрително.
— Ами, сякаш чувах… — Поколебава се, а после завършва: — … глас в главата си!