— Здрасти! — Чува се трясък, когато нашата асистентка Кейт отваря рязко вратата и събаря купчината документи, които бях оставила на пода, докато вадех прясното мляко от хладилника.
Не може да се каже, че разполагаме с най-големия офис на света.
— Е, как мина погребението? — пита Кейт, докато закача палтото си, привеждайки се с усилие над ксерокса, за да достигне закачалката. За щастие тя си ни е доста гъвкава.
— Не особено добре. Всъщност завърших в полицейското управление. Нещо мозъкът ми изключи.
— Господи! — поглежда ме ужасено Кейт. — Сега добре ли си?
— Аха. Така де, поне мисля, че съм добре. — Крайно време е да се взема в ръце!
Сгъвам листа с рисунката на огърлицата, пъхвам го в чантата си и дръпвам ципа.
— Честно да ти кажа, знаех, че нещо се мъти — отбелязва Кейт, докато вдига русата си коса на опашка. — Вчера следобед се обади баща ти, за да ме пита дали напоследък не си преживяла някакъв особено голям стрес.
Вдигам стреснато поглед и изписквам:
— Нали не си му казала, че Натали ни напусна?
— Разбира се, че не! — отсича възмутено Кейт. И с право — тя отдавна е тренирана какво да казва на родителите ми — с една дума: нищо.
— Както и да е — махвам ръка аз с далеч по-голяма доза ентусиазъм, отколкото изпитвам. — Няма значение. Вече съм добре. Някакви съобщения?
— Да! — отсича Кейт и с типичната си ефективност автоматично посяга към бележника си и го отваря. — Вчера се обади Шърийн. Каза, че днес ще ти се обади.
— Страхотно!
Шърийн е единственият успех в нашето Бюро за набиране на управленски персонал „Л и Н“. Наскоро я уредихме за директор операции в софтуерната компания „Макросант“. Всъщност още следващата седмица трябва да тръгне на работа. Сигурно се обажда, за да ни благодари.
— Нещо друго? — питам и точно в този момент телефонът звъни.
Кейт поглежда дисплея и очите й се разширяват.
— О, да! Още нещо! — побързва да ме уведоми. — Обади се Джанет от „Леонидас спортс“. Искаше да знае какво става по техния случай. Каза, че ще се обади точно в девет сутринта. Това трябва да е тя. — Забелязва паниката в очите ми и допълва: — Искаш ли да вдигна аз?
Не, искам по-скоро да се скрия под бюрото.
— Ами… хммм давай!
Стомахът ми се е свил от нерви. „Леонидас спортс“ са най-големият ни клиент. Те представляват огромна компания за спортна екипировка с магазини из цялото Обединено кралство, а ние обещахме да им намерим директор маркетинг.
Поправка — Натали обеща да им намери директор маркетинг!
— Веднага ще ви свържа — тъкмо изрича Кейт с най-добрия си секретарски глас и миг по-късно телефонът на моето бюро звъни.
Хвърлям един отчаян поглед на асистентката си и после вдигам слушалката.
— Джанет! — възкликвам с най-самоуверения си глас на света. — Радвам се да те чуя! Тъкмо се канех да ти се обадя!
— Здравей, Лара! — достига до мен познатият глас на Джанет Грейди. — Просто исках да разбера има ли нещо ново. Надявах се да говоря с Натали.
Никога не съм се срещала лично с Джанет Грейди. Но в представите ми тя е около метър и деветдесет, с огромен мустак. Първия път, когато говорихме, тя ми каза, че екипът на „Леонидас спортс“ до един са „безкомпромисно действащи“, „твърди играчи“ и имат „железен захват“ на пазара. Прозвучаха ми като глутница демони.
— О, да. — Започвам да навивам кабела на телефона около пръстите си. — За съжаление Натали не е… в кондиция.
Това е историята, която раздухвам, откакто Натали реши да не се връща от индийския щат Гоа. За щастие само като кажеш: „Ходи до Индия“, всеки се впуска в своя собствена история за някаква болест, пипната по път или там, без да задава повече въпроси.
— Обаче ние имаме огромен пробив! — продължавам аз. — Наистина впечатляващ! Вече сме съставили дългия си списък и тъкмо преглеждах досиетата на най-обещаващите от кандидатите! Мога да те уверя, че ще сведем всичко до краткия списък на най-добрите, тези на световно ниво! До един безкомпромисно действащи!
— Можеш ли да ми дадеш някои имена?
— Точно сега не! — паникьосвам се аз. — Но в най-кратки срокове ще го направя! Сигурна съм, че ще бъдеш много впечатлена!
— Окей, Лара. — Джанет е една от малкото жени, които не си губят времето в празни приказки. — Щом държиш нещата под контрол, всичко е наред. Предай най-добрите ми пожелания на Натали. Довиждане!