— Аз ще ти направя прясно кафе! — втурва се веднага на помощ Кейт. — Ако се налага, ще останем тук цяла нощ!
Обичам нашата Кейт. Тя действа така, сякаш играе във филм за някоя невероятно пробивна, нова, мултимилионна компания, а не работи за двама души в офис десет квадрата със старомоден килим на пода.
— Заплата, заплата, заплата! — нарежда тя.
— Затвориш ли за миг очи, загубен си! — припявам й аз.
Напоследък Кейт също се зачита честичко в мантрите на Натали. Дотолкова, че вече непрекъснато си ги цитираме. Проблемът е, че никоя от тях не ти подсказва как точно се върши тази работа. Онова, на което бих се зарадвала, е някоя мантра, която да ти подскаже как да заобиколиш въпроса „Може ли да попитам каква е връзката с реалността?“.
Затътрузвам се със стола си до бюрото на Натали, за да измъкна оттам всички документи по сделката с „Леонидас спортс“. Откривам картонената папка в едно от чекмеджетата, но установявам, че се е разпаднала. Мърморейки под нос, събирам всички листи и ги измъквам. А после се заковавам на място, когато изневиделица забелязвам някакво старо лепящо листче, което по незнаен начин се е залепило за ръката ми. Никога досега не съм го виждала. На него с избелял лилав флумастер пише: „Джеймс Йейтс, мобилен“. А после следва и номер.
Мобилен номер на Джеймс Йейтс. Направо не мога да повярвам! Та той е маркетинг директор на „Фелтънс Брюърис“! И е едно от водещите имена в нашия дълъг списък! Той би бил перфектният избор за „Леонидас спортс“! Обаче колкото пъти звънях в офиса му, толкова пъти ми казваха, че е „в чужбина“. Все пак, където и да се намира, не може да не си носи мобилния телефон, нали така? С трепереща от вълнение ръка аз избутвам стола си до собственото си бюро и набирам номера от листчето.
— Джеймс Йейтс. — Сигналът не е много добър, но все пак го чувам.
— Здравейте! — изричам, опитвайки се да звуча колкото ми е възможно по-самоуверено. — Обажда се Лара Лингтън. Може ли да поговорим? — Точно така казва Натали винаги в началото на разговорите си — чувала съм я!
— Кой се обажда? — Господин Йейтс звучи недоверчиво. — От компанията „Лингтън“ ли се обаждате?
Въздъхвам вътрешно.
— Не, аз съм от Бюрото за набиране на управленски персонал „Л и Н“. Обаждам се, за да разбера дали не бихте проявили интерес към една нова професионална длъжност да оглавите маркетинга на една динамична, многообещаваща компания за продажба на дребно? Това е една невероятно вълнуваща възможност, така че, ако желаете да го обсъдим, може би на един дискретен обяд в ресторант по ваш избор… — Осъзнавам, че ако не си поема дъх, ще умра, затова млъквам.
— „Л и Н“ ли? — Вече звучи притеснено. — Не съм ви чувал.
— Ами, ние сме сравнително отскоро на пазара, аз и Натали Мейсър…
— Не проявявам интерес! — прекъсва ме рязко той.
— Но това е приказна възможност! — побързвам да кажа. — Ще имате възможност да разширите хоризонтите си, а и компанията притежава потенциал за развитие в цяла Европа…
— Съжалявам! Довиждане!
— И десет процента отстъпка от цената на всички спортни стоки! — провиквам се отчаяно във вече заглъхналата слушалка.
Обаче той отдавна е затворил. Дори не ми даде шанс!
— Какво каза? — пита Кейт, приближаваща с чаша горещо кафе.
— Затвори. — Отпускам се мрачно в стола си, а асистентката ми поставя внимателно кафето пред мен. — Никога няма да намерим достатъчно добър човек за тази работа!
— Напротив, ще намерим! — отсича позитивно Кейт и точно в този момент телефонът започва да звъни. — Може пък точно това да е онзи брилянтен мениджър, който копнее да си смени работата! — Втурва се обратно към бюрото си и вдига телефона с отработен секретарски маниер. — Бюро за набиране на управленски персонал „Л и Н“!… О, Шърийн! Радвам се да те чуя! Веднага ще те свържа с Лара! — Поглежда ме със светнали очи, а аз кимвам победоносно. Поне в един случай успяхме.
Е, ако трябва да бъдем искрени, успехът е по-скоро за Натали, тъй като тя уреди това място за Шърийн, но пък аз се занимавах с всички следващи стъпки. Добре де, успехът е за компанията.
— Здравей, Шърийн! — изричам бодро в телефонната слушалка. — Готова ли си вече за новата работа? Убедена съм, че това е перфектното място за теб и…
— Лара! — прекъсва ме безцеремонно тя. — Има проблем!
Стомахът ми се преобръща. Не, не! Моля те, никакви проблеми!
— Проблем ли? — Опитвам се да звуча максимално спокойно. — Какъв по-точно, ако смея да попитам?