— Може би ще каже на Шърийн, че е длъжна да поеме работата, иначе ще я съдим? — обажда се накрая асистентката ми.
— Може би. Със сигурност обаче ще заяви на Шърийн, че е крайно време да се стегне! — кимвам в знак на съгласие аз. — Ще я обвини в липса на професионализъм и решителност.
Веднъж чух Натали как разкъсва парче по парче някакъв нещастен тип, който внезапно се бил усъмнил дали е добре за него да приеме мястото в Дубай, което му е било предложено. Не бих желала да съм на негово място.
Всъщност голата истина, която не ми се ще да споделям с никого в настоящия момент, е, че колкото повече ми се налага да разбирам начина, по който Натали мисли и по който върти бизнеса, толкова повече осъзнавам, че този бизнес изобщо не е за мен. В началото бях привлечена от възможността да работя с хора, да променям съдби към по-добро. Когато се срещахме с Натали и тя ми разказваше разни истории за това как откривала таланти, аз се интересувах по-скоро от човешката драма зад сделката, а не от самата сделка. И си мислех, че ще изпитвам много по-голямо удовлетворение да подпомагам професионалното развитие на хората, отколкото да продавам коли. Но сега, когато навлязох в бизнеса, ми става ясно, че този аспект като че ли изобщо не стои на дневен ред.
Добре де, знам, че още съм новак. Знам също така, че съм все още идеалистка — татко често обича да ми го напомня. Но в крайна сметка работата на един човек е едно от най-важните неща в живота му, нали така?! Затова човек би трябвало да се чувства добре с нея, да се чувства полезен и на мястото си, да работи това, което наистина му идва отвътре. В крайна сметка не всичко се свежда до заплатата!
Именно!
От друга страна, точно затова Натали е преуспяващият партньор с множество сделки в джоба си, а аз не съм. А точно сега една комисиона не би ни се отразила никак зле.
— Та значи казваш, че сега трябва да звънна отново на Шърийн и да я насоля, така ли? — изричам неохотно.
Настъпва тишина.
Кейт изглежда точно толкова покрусена, колкото се чувствам и аз.
— Лара, проблемът е в това — изрича накрая колебливо, — че ти не си Натали. Нея я няма. Значи сега ти си шефът! Затова смятам, че трябва да правиш нещата по твоя начин, а не по нейния!
— Точно така! — възкликвам със значителна доза облекчение. — Вярно, сега аз съм шефът! Значи ще кажа, че… Хммм… Я по-добре първо да го обмисля!
И като че ли ми предстои някаква изключително важна стъпка в живота, а не просто поредният неприятен делови разговор, аз се смръщвам и започвам да прелиствам пощата. Сметка за канцеларска хартия. Предложение да изпратя целия си екип на тийм билдинг в Аспен. А на дъното на купчината — „Бизнес пийпъл“, което е като списание за знаменитости, само че в света на бизнеса. Отварям го и започвам да разлиствам страниците, опитвайки се да открия някого, който ще се превърне в идеалния директор маркетинг на „Леонидас спортс“.
Списание „Бизнес пийпъл“ е настолната библия за всеки в нашия бранш. Представлява практически безкрайна поредица от снимки на пробивни, великолепно изглеждащи типове, които си имат огромни офиси с предостатъчно място за окачане на палтата. Но пък е невероятно депресиращо. Колкото повече напредвам по страниците, толкова повече увесвам нос. Какво не ми е наред на мен ли? Нищо особено. Освен че говоря само един език. Не съм била канена да председателствам нито един международен комитет. Не разполагам с богат делови гардероб, в който костюмите на „Долче и Габана“ се редуват с шикозни ризи от „Пол Смит“.
Затварям списанието с печално изражение и се отпускам назад в стола си. Вдигам очи към тавана. Как го правят тези хора? Чичо ми Бил например. Както и всички останали в това списание. Просто решават да си основат някакъв бизнес и автоматично преуспяват и всичко изглежда толкова лесно…
— Да… да… — Внезапно се сепвам, забелязала, че Кейт ми прави някакви знаци с ръце, докато говори по телефона. Лицето й е порозовяло от вълнение. — Сигурна съм, че Лара ще успее да си освободи време за вас от натоварения си график! Да! Бихте ли изчакали за момент, моля?
Натиска бутона за изчакване и изквичава:
— Обажда се Клайв Хокстън!… Онзи, който заяви, че не проявява интерес към работата в „Леонидас спортс“! — допълва в отговор на неразбиращия ми поглед. — Ръгбистът, помниш ли? Е, в крайна сметка може и да се навие! Иска да обядвате и да поговорите за предложението им!